Странджанско бясно дърво.
Daphne pontica L. - чете се "да́фне по́нтика"[1]. Видовото име "póntica" означава "черноморски"[2].
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[3]. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[4]. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Дърводобив (изсичане на буковите и дъбовите гори) и потенциално развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения)."
Странджанското бясно дърво е вечнозелен храст. Стъблата са 50—100 см високи, изправени, разклонени, с червенокафява, с тънка прозрачна сивкава кожица кора; клонките закръглени, изправени, облистени само във връхните части (леторастите), голи, рядко на места с брашнян налеп, червеникавокафяви. Листата 30—80 мм дълги и 15—33 мм широки, обратно яйцевидно ланцетни, елиптични или продълговато елиптични, целокрайни, заострени, в основата стеснени, почти приседнали, голи, сивозелени, кожести. Цветовете правилни, по 2 (3) на 2—4 мм дълга дръжка, съцветната дръжка 8-15 (20) мм дълга, в пазвите на редуцирани, подобни на прицветници млади листа, без прицветници. Хипантият 7—15 мм дълъг и 1 мм широк, тръбовиден, гол, жълтеникавозелен, след цъфтежа опадващ. Чашечните дялове линейно ланцетни, на върха заострени, нееднакви — два дяла с дължината на хипантия (7—15 мм), другите два по-къси (5-6 мм), голи жълтеникавозелени. Яйчникът гол, стълбчето късо; близалцето главесто. Плодът заострено яйцевиден до овален, гол, черен, освобождаващ се от хипантия при узряването, перикарпът сочен. Цъфти април-май[5].
Единични индивиди до мозаични субпопулации в умереновлажни гори, рядко храсталаци с доминиране на Източен горун и Източен бук[6].
Странджа, откъм 50 докъм 700[7].
Източна Европа (Турция), Югозападна Азия (по брега на Черно море), Кавказ[8].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
[2] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Закон за биологичното разнообразие.
[4] Десислава Димитрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[5] Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ. София.
[6] Десислава Димитрова. 2015. Пос. източник.
[7] Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. Пос. източник.
[8] аркова, М. & Ж. Чернева. Пос. източник.