БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Странджанско бясно дърво

Daphne pontica

Снимки на Странджанско бясно дърво (Daphne pontica)

Daphne pontica Daphne pontica Daphne pontica Daphne pontica Daphne pontica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Странджанско бясно дърво.


Латинско име

Daphne pontica L. - чете се "да́фне по́нтика"[1]. Видовото име "póntica" означава "черноморски"[2].


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[3]. Съгласно закона, за защитените растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[4]. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Дърводобив (изсичане на буковите и дъбовите гори) и потенциално развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения)."


Описание и разпознаване

Странджанското бясно дърво е вечнозелен храст. Стъблата са 50—100 см високи, изправени, разклонени, с червенокафява, с тънка прозрачна сивкава кожица кора; клонките закръглени, изправени, облистени само във връхните части (леторастите), голи, рядко на места с брашнян налеп, червеникавокафяви. Листата 30—80 мм дълги и 15—33 мм широки, обратно яйцевидно ланцетни, елиптични или продълговато елиптични, целокрайни, заострени, в основата стеснени, почти приседнали, голи, сивозелени, кожести. Цветовете правилни, по 2 (3) на 2—4 мм дълга дръжка, съцветната дръжка 8-15 (20) мм дълга, в пазвите на редуцирани, подобни на прицветници млади листа, без прицветници. Хипантият 7—15 мм дълъг и 1 мм широк, тръбовиден, гол, жълтеникавозелен, след цъфтежа опадващ. Чашечните дялове линейно ланцетни, на върха заострени, нееднакви — два дяла с дължината на хипантия (7—15 мм), другите два по-къси (5-6 мм), голи жълтеникавозелени. Яйчникът гол, стълбчето късо; близалцето главесто. Плодът заострено яйцевиден до овален, гол, черен, освобождаващ се от хипантия при узряването, перикарпът сочен. Цъфти април-май[5].


Местообитание

Единични индивиди до мозаични субпопулации в умереновлажни гори, рядко храсталаци с доминиране на Източен горун и Източен бук[6].


Разпространение в България

Странджа, откъм 50 докъм 700[7].


Общо разпространение

Източна Европа (Турция), Югозападна Азия (по брега на Черно море), Кавказ[8].



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България


Източници на информация

[1] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

[2] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Закон за биологичното разнообразие.

[4] Десислава Димитрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[5] Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ. София.

[6] Десислава Димитрова. 2015. Пос. източник.

[7] Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. Пос. източник.

[8] аркова, М. & Ж. Чернева. Пос. източник.


Daphne pontica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net