Листопадни или вечнозелени, изправени, полегнали или възходящи, повече или по-малко разклонени храсти или дребни храстчета (рядко дървета). Листата прости, последователни (при всички наши представители) или по-рядко срещуположни, целокрайни до леко врязани на върха, с ципест, повече или по-малко подвит надолу ръб, кожести или тревисти, с къси дръжки или приседнал, най-често събрани по върховете на клонките. Листните пъпки със зелени, на върха кафеникави люспи. Цветовете са правилни, двуполови, събрани в класовидни, гроздовидни и главести съцветия, по-рядко единични, в снопчета по 2-5 или по 2 на обща дръжка, разположени са в пазвите на листата на летораслите, или на най-старите миналогодишни клонки, рядко в пазвите на опадалите миналогодишни листа върху старите клонки, със или без прицветници, обикновено със силен аромат. Хипантият тръбовиден, често разширен в основата или камбановиден, венчевиден, обикновено опадващ след цъфтеж, по-рядко оставащ и обхащащ плода. Чашечните дялове 4, разперени, венчевидни; хипантият и чашечните дялове белезникави, жълти, кремави, кремавобелезникави, жълтеникавозелени, розовочервени или червени; вечелистчета липсват; тичинките 8, наредени в два кръга, едва по-дълги от хипантия. Плодът костилков. Насекомоопрашващи се [Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ, София].
В България естествено разпространени са 6 вида, от тях 3 са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Латинското наименование на рода се произнася "дафне".
Благаево бясно дърво - Daphne blagayana
Маслиноподобно бясно дърво - Daphne oleoides
Ниско бясно дърво - Daphne cneorum
Обикновено бясно дърво - Daphne mezereum
Странджанско бясно дърво - Daphne pontica