Ниско бясно дърво.
Daphne cneorum L. - чете се "дафне кнеорум".
Ниското бясно дърво НЕ е защитено от Закона за биологичното разнообразие.
Вечнозелено храстче. Стъблата 10-40 cm дълги, обикновено полегнали, по-рядко възходящи, разклонени, със сивокафява кора. Листата 10-18 mm дълги и 3-5 mm широки, продълговати или линейно обратно яйцевидни, целокрайни или леко врязани, тъпи, в основата леко стеснени, приседнали, тъмнозелени, голи, кожести. Цветовете са правилни, почти приседнали, по 5-8 (10) във връхни главести съцветия по леторастите, по-дълги от заобикалящите ги връхни листа, със силен приятен аромат, с листоподобни, но по-малки, тъпи, голи прицветници. Хипантият 6-10 mm дълъг и 1,5-2 mm широк, тръбовиден, слабо разширен в основата, гъсто влакнест или рядко гол, червен, оставащ до узряването на плода. Чашечните дялове на цвета 4-6 mm дълги, яйцевидни, тъпи, отвън влакнести, рядко голи, отвътре голи, розови (според литературните източници червени). Плодът овален, влакнест, жълтокафяв; перикарпът сочен. Цъфти май-юли[1][2].
Сухи, каменисти и варовити места[3].
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (Средна и Западна), Знеполски район, Пирин и Родопи[4].
Западна, Централна и Източна Европа, Средиземноморието и Югозападна Азия (Мала Азия)[5].
Ниското бясно дърво е растение с високи украсни качества.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ. София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ. София.