Благаево бясно дърво.
Daphne blagayana Freyer - чете се "да́фне благаиа́на"1. Видовото име е наречено на словенския ботаник Rihard Blagaj - от там blagayana2.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона3. Съгласно този закон, за Благаевото бясно дърво е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"4. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Потенциална заплаха е развитието на туризъм в местата, където се среща видът."
Благаевото бясно дърво e вечнозелен храст, стъблата до 30 см дълги, полегнали, слабо разклонени, с тъмнокафява кора.
Клонките закръглени, възходящи, разпръснато влакнести, тъмнокафяви.
Листата събрани в горната част на леторастите, 25-60 мм дълги и 10-12 мм широки, лопатовидно обратно яйцевидни, целокрайни или леко врязани, с остър връх на изрезката, тъпи, в основата постепенно стеснени, приседнали, блестящо сивозелени до тъмнозелени, голи, кожести.
Цветовете правилни, приседнали, по 10-15 във връхни главести съцветия по леторастите, почти равни със заобикалящите ги връхни листа, с аромат, с 10-15 мм дълги и 3-4 мм широки, обратно продълговато ланцетни, отгоре голи, отдолу гъсто прилегнало влакнести прицветници.
Хипантият 10-12 мм дълъг и 1-3 мм широк, тръбовиден, слабо разширен в основата, копринесто влакнест, кремавобелезникав, оставащ до узряването на плода.
Чашечните дялове 6 мм дълги, широко триъгълни, на върха тъпи, повече или по-малко копринесто влакнести, кремавобелезникави.
Яйчникът мъхнат; стълбчето късо; близалцето главесто.
Плодът яйцевиден, дълго заострен, гол, белезникав, освобождаващ се от хипантия при узряване; перикарпът месест.
Цъфти април-юни5.
Каменисти тревисти места и сред хвойнови храсталаци с планинско-горски тъмноцветни и планинско-ливадни почви, предимно върху варовик. Малки мозаични популации6.
Средна Стара планина7.
Централна и Югоизточна (Балкански полуостров) Европа8.
Благаевото бясно дърво е растение с ароматни бели цветове събрани в плътни съцветия на върха на стъблото, където са обхванати от горните листа, образувайки по този начин естествени букети9.
Авторът (К. Методиев) благодари преди всичко на Бога - Творец на небето и земята и на всичко видимо и невидимо. Благодари също и на г-н Живко Барзов от град Варна, без който снимките на това красиво и рядко растение нямаше да бъдат възможни.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Daphne blagayana - Wikipedia.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Десислава Димитрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
5 Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. В: Флора на Народна Република България , том VII, издателство на БАН.
6 Десислава Димитрова. 2015. Пос. източник.
7 Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. Пос. източник.
8 Маркова, М. & Ж. Чернева. 1979. Пос. източник.
9 К. Методиев.