Плаващ ръждавец.
Potamogeton natans L. - чете се "потамоге́тон на́танс"1. Родовото име Potamogeton е образувано от гръцките думи ποτάμι (потами), която означава река и γείτων (гейтон), която значи съсед, и указва на местообитанието на водолюбивите растения от този род2. Видовото име natans означава "плаващ"3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие4.
Плаващият ръждавец е многогодишно водно тревисто растение с потопени и плаващи листа. Коренището често силно разклонено, пълзящо, с грудковидни надебеления през есента. Стъблото често над 1 m дълго, неразклонено или слабо разклонено. Най-долните, потопени във водата листа до 50 см дълги и 1 см широки, без петура и редуцирани до степен на филодии. Горните листа ланцетни, слабо прозирни, с дръжки, през време на цъфтенето загиват и изгниват. Плаващите листа с дръжки, твърди, кожести, овални, удължени или яйцевидни, дълги до 12 см и широки до 5,5 см. В основата си петурата най-често слабо сърцевидна и обикновено направо преминава в дръжка. Листната дръжка дълга, с жлеб на горната страна. Пазвените прилистници (езичетата) значително дълги — до 10 см, често по-дълги от междувъзлията и листните дръжки, тревисти или кожести и рано опадват. Цветоносната дръжка до 10 см дълга, равномерно дебела, не по-дебела от стъблото. Самото цветоносно класче 4 — 5 (8) см дълго, цилиндрично, гъсто. Плодчетата обратно яйцевидни, слабо сплескани отстрани, в сухо състояние със слаб ръб (кил) на гръбната страна, с късо носче. Цъфти май-август5.
Расте в блата, бавно течащи и застояли води, разливи на реки, езера6.
В цялата страна от морското равнище до 1500 метра надморска височина7.
Широко разпространен в умерената и субтропическата зона на цялото земно кълбо; рядък в тропиците8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Йорданов Д. 1963. Във: Флора на Народна Република България, том I, София.
6 Йорданов Д. 1963. Пос. източник.
7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
8 Йорданов Д. 1963. Пос. източник.