Едногодишни или многогодишни тревисти растения, по-рядко полухрасти или храсти с последователни, по-рядко със срещуположни листа. Цветовете се състоят от 5 венчелистчета, 5 чашелистчетата, 5 тичинки и 5 близалца. Плодът е разпуклива кутийка с 5 пълни и 5 непълни преградки1.
В България естествено разпространени са 21 вида.
Като културно растение се отглежда Обикновения лен (Linum usitatissimum), който има две форми: а) влакнодайна - за добив на влакна и б) маслодайна - за добив на масло от семената.
Семената на всички видове са богати на тлъсти масла. Съдържат във всички части гликозида линамарин, от който при разпадане се получава синилна киселина, която е отровна, поради което са отбелязвани случаи на отравяне на животни, които са се хранели с ленени растения. Някои видове са декоративни, а някои се използват в народната медицина2.
Латинското наименование на рода се произнася "линум".
Австрийски лен - Linum austriacum
Слабителен лен - Linum catharticum
Теснолистен лен - Linum tenuifolium
1 Стоянов, Н. & Б. Стефанов. 1948. Флора на България, София.
2 Петрова, А. 1979. В: Флора на Н. Р. България, том VIІ, София.