Едностълбчест лен.
Linum hologynum Rchb. - чете се "ли́нум холо́гиниум"1. Видовото име hologynum означава "с цял плодник"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Едностълбчестият лен е двугодишно или многогодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са: Стълбчетата са сраснали и изглеждат като едно. Венчелистчетата са виолетови. Следва подробно описание:
Коренът вретеновиден, слабо разклонен.
Стъблата 15-60 см високи, невдървенели в основата.
Стерилните стъбла 2-12 см дълги, гъсто облистени.
Цветоносните стъбла 12-40 см дълги, прави, от основата разклонени, неясно ръбести, голи, сравнително разредено последователно облистени.
Листата на стерилните стъбла 3-12 мм дълги, игловидни.
Приосновните стъблови листа 4-18 мм дълги и 0,5-1,5 мм широки; средните 8-27 мм дълги, 0,5-2,0 мм широки; горните листа 5-20 мм дълги, 0,5-2,0 мм широки, всички линейни, в основата приседнали, на върха заострени, голи, по ръба грапаво назъбени; жилките 1-3; всички без прилистникови жлези.
Прицветниците линейни, по ръба ципесто ресничести.
Съцветията съставени от 2 до 28 цвята, рехави, връхни, обикновено на 1/4 от стъблата.
Цветните дръжки 4-15 мм дълги, прави, при плода удължаващи се до 8-30 мм.
Цветовете хомостилни.
Чашелистчетата 6-8 мм дълги, 2-2,5 мм широки, равни, малко по-къси или по-дълги от кутийката, вътрешните яйцевидни, външните яйцевидно ланцетни, на върха дълго заострени, по ръба бялоципести, късо ресничести, с една средна, килевидно изпъкнала докъм средата и две неясни странични жилки.
Венчелистчетата 13-17 мм дълги, 7-9 мм широки, 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, обратно яйцевидни, в основата стеснени в нокът, свободни, по ръба вълновидни, виолетови с добре изразени по-тъмни жилки.
Прашниците силно удължени, жълти.
Стълбчетата до върха сраснали, в основата бледи, в горната част тъмносини; близалцата 1-1,5 мм дълги, линейни, бледосини, свободни или сраснали (белег, вариращ в границите на една популация).
Кутийката 4-6 мм широка, кълбовидна, с дълго носче.
Семената от 3 до 3,5 мм дълги и от 1,9 до 2 мм широки, жълтокафяви, по ръба по-тъмни, лъскави, при навлажняване се ослизяват.
Цъфти през месеците май - юли3.
Тревисти и храсталачни места, открити поляни в горите, в предпланинския и планинския пояс4.
Средна и Западна Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Славянка, Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи и Странджа; от 600 докъм 2000 метра надморска височина5.
Карта, показваща естественото разпространение на Едностълбчестия лен по флористични райони (оцветените в зелено)6:
Югоизточна Европа7.
Карта на общото разпространение на Едностълбчестия лен (държавите и териториите оцветени в зелено)8:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Петрова, А. 1979. Флора на Н. Р. България. Том VІІ. Издателство на БАН, София.
4 Петрова, А. 1979. Пос. източник.
5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
7 Петрова, А. 1979. Пос. източник.
8 Linum hologynum Rchb. | Plants of the World Online | Kew Science.