Слабителен лен
Linum catharticum L. - чете се "ли́нум ката́ртикум"1.
Видовото име catharticum означава "слабителен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Слабителият лен е едногодишно тревисто растение. Отличителни белези на вида са, че Листата са срещуположно разположени, а венчелистчетата бели. Следва подробното описание:
Коренът тънък, слабо развит, 5-40 см високи невдървенели растения, без стерилни стъбла.
Цветоносните стъбла 4-22 см високи, единични или няколко, често в основата дъговидно завити, прави тънки, закръглени, голи, разредено облистени, листата срещуположни.
Приосновните листа 3-13 мм дълги, 1,5-3,5 мм широки, ланцетни, на върха тъпи, по-гъсти; средните листа 4-16 мм дълги, 1,5-4,0 мм широки, ланцетни, на върха заострени, разредени всички в основата широко приседнали, по ръба цели или в основата фино грапаво ресничести, с една жилка, понякога в основата 3 (при по-едрите екземпляри), всички без прилистникови жлези.
Прицветниците ланцетни, по ръба ципести.
Съцветията 5-20-цветни, връхни, на около ¼ до 1/3 от стъблата.
Цветните дръжки 2-29 мм дълги, тънки, прави.
Цветовете хомостилни. Чашелистчетата 1,5- 3,5 мм дълги, 1-2 мм широки, малко по-дълги от кутийката вътрешните яйцевидно ланцетни, по ръба широко бяло-ципести, в долната половина цели, в горната късо жлезисто ресничести, външните по-дълги от вътрешните ланцетни по ръба тясно бялоципести, в горната половина дълго жлезисто ресничести, всички на върха заострени, с една слабо изпъкнала, достигаща до 1/3 от дължината им жилка.
Венчелистчетата 4-4,5 mm дълги и 2 0 мм широки, до 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, продълговато яйцевидни в основата стеснени в жълт нокът, в горната половина обикновено вълновидни свободни, бели.
Прашниците малки, яйцевидни, бели.
Стълбчетата до средата сраснали, бели; близалцата главести, бели.
Кутийката 1,5-3,0 мм дълга, 1,5-2,0 мм широка, кълбовидна, с късо тънко носче.
Семената 1,0-1,2 мм дълги, 0,8-0,9 мм широки, светложълти, лъскави, при навлажняване не се ослизяват.
Цъфти май-август4.
Сухи и влажни, тревисти и скалисти, често варовити места, от равнините до високопланинския пояс5.
Във флористичните райони: Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Струмска долина, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора, Западни и Средин Родопи, Тракийска низина, от 200 докъм 2600 м надм. височина6.
Карта показваща естественото разпространение на Слабителия лен по флористични райони (оцветените в сиво)7:
Европа, Северно Средиземноморие, Югозападна Азия (Мала Азия), Кавказ, Сибир и Северна Америка8.
Карта на общото разпространение на Слабителия лен (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)9:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Петрова, А. 1979. Флора на Н. Р. България. Том VІІ. Издателство на БАН, София.
5 Петрова, А. 1979. Пос. източник.
6 Петрова, А. 1979. Пос. източник.
7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
8 Петрова, А. 1979. Пос. източник.
9 Linum catharticum L. | Plants of the World Online | Kew Science.