Главест лен; Кичурест лен.
Името "главест" е превод от научното име на вида "capitatum".
Linum capitatum Kit. ex Schult. - чете се "линум капитатум". "Capitatum" означава "главест", което идва от вида на съцветието, в което цветовете са събрани - сбита главичка на върха на стъблото.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Главестият лен е многогодишно тревисто растение. Стъблото високо до 40 cm дълго. При основата на цветоносните стъбла с развити издънки и безплодни (без цветове) листни розетки. Листата са голи, розектовите обратно яйцевидно ланцетни, постепенно стеснени в крилата дръжка, до 6 cm дълги (с дръжката) и до 1,8 cm широки Горните листа от 6 до 30 mm дълги, 2-7 mm широки, ланцетни до линейно ланцетни, в основата широко приседнали, на върха остри, по ръба често дълго ресничести, прилегнали или слабо отклонени от стъблото; жилките 1-3. Съцветието е сбито, главесто, разположени на върха на стъблото. Цветовете са със златистожълти венчелистчета, дълги от 14 до 24 mm. Цъфти от юни до септември[1][2].
Главестият лен расте по тревисти и скалисти места в планинския и високопланинския пояс, при височина от 1000 до 2200 метра надморска височина [3].
Установен е в следните флористични райони: Родопи (западни и средни), Знеполски район (Конявска планина), Западни гранични планини (Осоговска планина), Рила, Пирин, Славянка и Стара Планина (западна и средна)[4].
Югоизточна Европа (Балкански полуостров), Централна и Южна Италия[5].
Главестият лен е украсно (декоративно) растение.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
[2] Петрова, А. 1979. В: Флора на НР България. Том VIІ. София.
[3] Петрова, А. 1979. Пос. източник.
[4] Петрова, А. 1979. Пос. източник.
[5] Петрова, А. 1979. Пос. източник.