Румелийска звъника.
Hypericum rumeliacum Boiss. - чете се "хиперикум румелиакум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Румелийска звъника е многогодишно тревисто растение, високо от 10 до 50 cm. Стъблата са изправени или в основата си възходящи, по-рядко лежащи, кръгли, голи, в долната си част кафеникави, нагоре матовозелени. Листата са 10-25 mm дълги и 2-7 mm широки, елиптични, ланцетно-елиптични, елиптично яйцевидни, линейно-елиптични, ланцетни до линейно или широко ланцетни, голи, матовозелени със заоблена, а горните с широко клиновидна или сърцевидна и стъблообхваща основа, по ръба най-често повече или по-малко подвити или плоски, целокрайни; горните често по ръба или само в основата си късо, повече или по-малко жлезисто ресничести, целокрайни или само с жлезисти ушички, с интрамаргинални и черни точковидни повърхностни жлези. Цветовете са с диаметър 20-32 mm, изправени. Чашелистчетата 5-8 mm дълги, 2-3 пъти по-къси от венчелистчетата, с черни точковидни и елиптични повърхностни жлези, по ръба гъсто жлезисто ресничести; ресничките стърчащи, равни най-малко на половината от ширината на чашелистчетата. Венчелистчетата са дълги 10-16 cm, оранжевожълти, на върха жлезисторесничести; с черни и червени точковидни и удължени повърхностни жлези. Тичинките многобройни, сраснали в три групи; прашниците жълти, често с по една точковидна жлеза на върха. Цъфти май-юли[1].
Расте по сухи и каменливи, предимно варовити места[2].
Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие (Бургас), Североизточна България (Попово), Стара планина (Сливенско), Софийски район (с. Г. Раковица, с. Студена, с. Кремиковци), Знеполски район (Белидие хан, Драгоман, Трън, Голо бърдо), Витошки район (Витоша, Верила, Крапец), Западни гранични планини (Кюстендилско, Осоговска планина), Струмска долина, Славянка, Пирин, Рила (Благоевградска бистрица, Дупница), Средни и Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа (Резово); между 0 и 1000 метра надморска височина[3].
Албания, бивша Югославия, Гърция, Румъния[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Източник на информацията за описанието: Йорданов Д. & Ст. Кожухаров. 1970. Флора на Н.Р. България, том ІV.
[2] Йорданов & Кожухаров, 1970. Пос. източник.
[3] Йорданов & Кожухаров, 1970. Пос. източник.
[4] Йорданов & Кожухаров, 1970. Пос. източник.