БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Багрилна звъника.
Hypericum androsaemum L. - чете се „хипе́рикум андрозе́мум“1.
Родовото име Hypericum е изведено от гръцките думи hyper, означаваща „над“ и eikon - „образ, икона“, отнасящи се до практиката растения от рода да се окачват над икони2.
Видовото име androsaemum е название на растение, цитирано от Диоскурид, буквално означава „мъжка кръв“3.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона4. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория „застрашен“5. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
„Засушаване на климата и местообитанията, дърводобив, неправилно залесяване, пожари, промени в режима на стопанисване на неселскостопански площи, събиране за декоративни цели.“
Багрилната звъника е листопаден храст. Отличителните белези на вида са, че чашелистчетата са целокрайни, а стълбчетата на плодника са 3 (при другия храст от рода в България, стълбчетата са 5). Следва подробното описание6:
Коренището пълзящо.
Стъблата изправени, 30-100 см високи, с разклонени, кръгли, с 2 надлъжни ръба, голи, при основата чернокафяви, нагоре матовозелени.
Листата 3-5 см дълги, широко яйцевидни до елиптично ланцетни, късо заострени, от двете страни голи, без жлези, приседнали, с къса клиновидна основа или само някои обгръщат стъблото.
Съцветията късо гроздовидни.
Прицветниците 2-4 см дълги и 1-2,5 см широки, листовидни.
Цветовете от 1 до 5 на брой в съцветие, 1,5-2,5 см в диаметър, изправени, приседнали или върху къси дръжки, без жлезисти ушички при основата.
Чашелистчетата 3-3,5 (6) мм дълги, линейно ланцетни до яйцевидни, целокрайни, неравни по дължина, два пъти по-къси от венчелистчетата, с редки интрамаргинални жлези, при плодната кутийка подвити надолу.
Венчелистчетата 6-12 (13) мм дълги, обратно яйцевидни, целокрайни с мрежовидно жилкуване, без жлези; тичинките многобройни, сраснали в 5 групи; прашниците жълти с по една жлеза; плодникът съставен от 3 плодолиста, с 3 по-къси от него стълбчета.
Плодовете 10-12 мм дълги и 6-7 мм широки, широко яйцевидни или почти сферични ягоди, отначало червени, по-късно черни.
Семената 1-1,5 мм дълги, цилиндрични, до цилиндрично бъбрековидни, по повърхността брадавчести, по дължината си с два неясни ръба, белезникави до светложълти.
Цъфти май-юли.
Обитава влажни, сенчести долове в горите, върху добре дренирани почви с различна киселинност. Образува популации с малък брой индивиди7.
Странджа планина, до 100 м надм. в8.
Карта, показваща естественото разпространение на Багрилната звъника по флористични райони (оцветените в зелено)9:
Карта на общото разпространение на Багрилната звъника10 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведена от човека):
В някои страни се използва в народната медицина за лекуване на рани. Притежава стимулиращи и балсамични свойства. Отглежда се като декоративно растение11.
Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Живко Барзов, който щедро сподели местоположението на заснетата тук Багрилна звъника.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. „Матком“.
2 Plant Names Tell Their Stories: Hypericum Spp. (St. John’s Wort) | Morris Arboretum & Gardens.
3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Валери Георгиев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 Йорданов, Д. & Кожухаров, Ст. 1970. Във: Флора на Народна Република България. Том IV. Издателство на БАН. София.
7 Валери Георгиев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
8 Йорданов, Д. & Кожухаров, Ст. 1970. Пос. източник.
9 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
10 Hypericum androsaemum L. | Plants of the World Online | Kew Science.
11 Йорданов, Д. & Кожухаров, Ст. 1970. Пос. източник.