Здравец, Обикновен здравец.
Geranium macrorrhizum L. - чете се "гераниум макроризум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение със силна приятна миризма и с дълги хоризонтални коренища с кафяви до кестеняви люспи. Стъблата високи 15-60 cm. Приосновните листа са с дълги до 25 cm дръжки, листните петури дълбоко дланевидно разделени на 5-7 обратно яйцевидни, назъбени дялове. Цветовете събрани във връхни съцветия. Тичинките 10, два пъти по-дълги от чашелистчетата и прашниците стърчат извън венчето. Цъфти април-юли[1].
Влажни и сенчести места, често по скали[2].
Установен е в следните флористични райони: Предбалкан, Тракийска низина, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Долината на Струма, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Стара Планина, Средна гора, Родопи и Софийски район. От 300 до 2500 метра надморска височина[3].
Южна и Източна Европа[4].
Лечебно и широко използвано като декоративно растение.
Стрък от обикновен здравец - Herba Geranii macrorrhizi.
Коренище от обикновен здравец - Herba Geranii macrorrhizi.
Стрък от здравец - бере се по време на цъфтеж, като с остър нож или сърп се отрязват цветоносните стъбла и приосновните листа на 4-5 cm от върха на коренището[5].
Коренище от обикновен здравец - събирането става през пролетта и есента чрез изкопаване[6].
Стрък от здравец - сушат се разстлани в проветриви помещения[7].
Коренище от обикновен здравец - събраните коренища се измиват бързо в течаща вода. След отцеждане се нарязват на късове с дължина 8-10 cm, след което се сушат на тънък (3-5 cm) пласт върху рамки в силно проветриви помещения или на открито. Коренищата се сухи, когато при огъване се чупят[8].
И двете билки имат основно хипотензивно действие (свалят кръвното налягане)[9], което действие се проявява и при приемане на свежи листа.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Петрова, А. & С. Кожухаров, 1979. В: Флора на Н.Р.България, том VІІ.
[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[6] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[7] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[8] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[9] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.