Панчичево секирче.
Lathyrus pancicii (Jurisic) Adamovic - чете се "латирус панчичии".
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен в приложение № 3 на закона[1].
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като изчезнал[2].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал"[3].
В Червена книга на Република България (2015 година), в която видът е също с категория "критично застрашен", е посочено "Известни са две популации, с площ под 1.5 km², с мозаечна структура, като видът формира няколко петна с обща площ около 1 ha и численост около 250 екземпляра"[4]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:
"Ограниченото разпространение и малочислените популации. Промяната в режима на стопанисване на териториите. В миналото – пашата. Възможни са и други отрицателно действащи фактори, които не са известни."
За опазване на находището на вида със заповед на министъра на околната среда и водите през 2013 година е създадена защитена местност "Лялинци"[5].
Многогодишно тревисто растение, с тънки коренища. Стъблата единични или по няколко, 30–90 cm високи, неразклонени, късовлакнести. Листата чифтоперести, 8–12 cm дълги, с 3–5 двойки листчета. Листчетата линейно-ланцетни, 4–7 cm дълги, 5–8 mm широки, гъсто късо сивкаво-влакнести. Съцветия с 8–20 цвята, дръжките на съцветията по-дълги от присъцветния лист. Цветовете бледожълти, 15–20 mm дълги. Бобът 5–7 cm дълъг, влакнест. Цъфти юли, плодоноси август. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена[6].
Среща се по открити, слънчеви, варовити каменисти склонове. Елемент на тревни съобщества, доминирани от Sesleria latifolia и с участието на значително разнообразие от видове, включително ниски храсти, често в съседство с остатъчни горички[7].
Знеполски район (Любаш пл. и Стража пл.); на 1000–1200 m н. в. Има стари литературни данни от района на Стара планина (Зап. – с. Курило)[8].
Балкански полуостров – локално в Североизточна Сърбия (изчезнал!) и Западна България[9].
Публикуваните тук снимки са направени благодарение на проект: "Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела "растителни микрорезервати" - LIFE08/NAT/BG/279 осъществяван от Института по ботаника (понастоящем към Института по биоразнообразие) и Министерство на околната среда и водите.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Червена книга на НР България, том 1. Растения. Издателство на БАН.
[3] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[4] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[5] Регистър на защитените територии и защитените зони в България: защитена местност "Лялинци".
[6] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[7] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Пос. източник.
[8] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Пос. източник.
[9] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Пос. източник.