Сибирска хвойна.
Juniperus sibirica Burgsd. - чете се "юниперус сибирика".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Сибирската хвойна е нисък, прилегнал към земята и гъсто разклонен храст. Листата са игловидни, синкавозелени, островърхи, 4-8 mm дълги и 1-2 mm широки, гъсто разположени върху клонките и взаимно припокриващи се, лодковидно завити навътре. Мъжките цветове с 3-7 тичинки, събрани в мъжки шишарки. Женските цветове съставени от люспи, с по една семепъпка на горната си страна. При узряването си те се сливат помежду си, като образуват месесто плодче - галбула с диаметър 7-8 mm, при узряване черно-синкави и със смолист горчиво-сладък вкус[2].
За различаването на Обикновената хвойна от другите български видове хвойна, моля посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Хвойна (Juniperus).
Образува храсталаци над горната граница на гората[3].
В планините Витоша, Рила, Пирин, Стара планина, Западни и Средни Родопи, Осогово и Западни гранични планини; от 1900 до 2400 метра надморска височина[4].
Арктика и в планините на Северния умерен пояс[5].
Сибирската хвойна е ценно почвоукрепително растение, предпазващо планинските склонове от ерозия. Плодчетата ѝ се използват за ароматизиране на спиртни напитки[6].
Често Сибирската хвойна се раглежда като подвид на Обикновената хвойна (Juniperus communis).
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие". София.
[5] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[6] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.