Сибирска хвойна

Juniperus sibirica

Снимки на Сибирска хвойна (Juniperus sibirica)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Сибирска хвойна.

Латинско име

Juniperus sibirica Burgsd. - чете се "юниперус сибирика".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие^[1].

Описание и разпознаване

Сибирската хвойна е нисък, прилегнал към земята и гъсто разклонен храст. Листата са игловидни, синкавозелени, островърхи, 4-8 mm дълги и 1-2 mm широки, гъсто разположени върху клонките и взаимно припокриващи се, лодковидно завити навътре. Мъжките цветове с 3-7 тичинки, събрани в мъжки шишарки. Женските цветове съставени от люспи, с по една семепъпка на горната си страна. При узряването си те се сливат помежду си, като образуват месесто плодче - галбула с диаметър 7-8 mm, при узряване черно-синкави и със смолист горчиво-сладък вкус^[2].

За различаването на Обикновената хвойна от другите български видове хвойна, моля посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Хвойна (Juniperus).

Местообитание

Образува храсталаци над горната граница на гората^[3].

Разпространение в България

В планините Витоша, Рила, Пирин, Стара планина, Западни и Средни Родопи, Осогово и Западни гранични планини; от 1900 до 2400 метра надморска височина^[4].

Общо разпространение

Арктика и в планините на Северния умерен пояс^[5].

Значение

Сибирската хвойна е ценно почвоукрепително растение, предпазващо планинските склонове от ерозия. Плодчетата ѝ се използват за ароматизиране на спиртни напитки^[6].

Бележки

Често Сибирската хвойна се раглежда като подвид на Обикновената хвойна (Juniperus communis).

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.

[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие". София.

[5] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

[6] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

Juniperus sibirica in English