Луда краставица, Църкало, Пушкалка, Дива краставица.
Ecbalium elaterium A. Rich. - чете се "екбалиум елатериум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Лудата краставица е многогодишно тревисто растение. Стъблата дълги 15-60 cm, стелещи се, разклонени, с надлъжни ребра и грапаво четинесто-влакнести. Листата са с дълги 13-15 cm дръжки; петурите от широкотриъгълни до копиевидни, отгоре тъмнозелени, отдолу сиво-зелени, грубовлакнести. Цветовете еднополови, еднодомни, на дръжки в пазвите на листата. Мъжките цветове са събрани в малоцветни гроздове. Чашелистчетата и венчелистчетата петразделни. Тичинките са 5. Близалцата са 3. Плодовете са продълговато-яйцевидни, сиво-зелени, гъсто-четинесто влаксети. Цъфти през месеците май-юли[1].
Лудата краставица има уникален начин за разпространение на семената - при узряване плодовете се отделят рязко от дръжките (най-често при допир), при което върху плода на мястото на закрепването му за дръжката се образува отвор, от който семената, заедно с течността изпълваща плодовете, се изхвърлят с голяма скорост на разстояние до няколко метра. Скоростта на изстреляните по този начин семена е такава, че изхвърлянето им е почти неуловимо за окото. Именно заради тази особеност растението е получило и българските си имена. Поради отровността си, течността от плодовете, при попадането и върху кожата или в очите, може да предизвика увреждания на съответните места[2].
Сухи, песъчливи и буренливи места край пътища и изкопи[3].
Лудата краставица е установена в следните флористични райони: Дунавска равнина, Знеполски район, Пирин (юг), Родопи (източни), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Долината на река Струма и Черноморско крайбрежие. Расте от 0 докъм 400 метра надморска височина[4].
Средиземноморието.
Лудата краставица е лечебно растение. Отровно!
Неузрелите плодове[5].
Събраните плодове се сушат на слънце или в сушилня[6].
Растението притежава силно слабително и пургативно действие. Поради отровността си да се използва само под лекарски контрол[7].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Евстатиева, Л. 1995. Хорологичен атлас на лечебните растения в България, София.
[2] К. Методиев.
[3] Евстатиева, Л. 1995. Хорологичен атлас на лечебните растения в България, София.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции, Плодвив.
[6] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции, Плодвив.
[7] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции, Плодвив.