БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Тракийска метличина.
Centaurea thracica (Janka) Hayek - чете се „цента́уреа тра́цика“1.
Латинското родово име Centaurea е средновековна латинска дума, с която около 14 век са се наричали различни видове растения. Карл Линей (основателя на съвременната систематика), в труда си от 1753 г., решава да означи с това родово име именно растенията в род Метличина. Думата е изведена от латинската centaureum, която пък е взета от гръцката κένταυρος (кентаврос) – „кентавър“. Растенията, носещи това име, според Плиний са наречени така, защото лечебните им свойства са открити от кентавъра Хирон2, 3.
Видовото име thracica означава „тракийски“ - т. е. видът е наречен на областта (провинцията) Тракия4.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие5.
Тракийската метличина е многогодишно тревисто растение, високо от 0,3 до 0,9 m.
Придатъците на средните обвивни листчета представляват неразклонен, 2-8 mm дълъг, опадващ бодил.
Приосновните леста пересто разсечени, с триъгълно-копиевиден връхен дял.
Цъфти юни-юли6.
Тракийската метличина прилича на Слънчевата метличина (Centaurea solstitialis), от която се различава по това, че бодилът върху придатъците при Слънчевата метлица е разклонен (има странични бодли) и е по-дълъг, а стъблото крилато, докато при Тракийската придатъкът не е разклонен, по-къс е и стъблото не е крилато7.
Храсталаци и тревисти места8.
Расте от морското равнище докъм 1000 m надморска височина9 във флористичните райони, показани на картата:
Карта, показваща естественото разпространение на Тракийската метличина по флористични райони (оцветените в зелено)10:

България, Гърция, Румъния, Албания и Турция11.
Карта на общото разпространение на Тракийската метличина (в зелено)12:

Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Centaury - Etymology, Origin & Meaning.
3 К. Методиев.
4 К. Методиев.
5 Закон за биологичното разнообразие.
6 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
7 К. Методиев.
8 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
9 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
10 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
11 Centaurea thracica (Janka) Hayek | Plants of the World Online | Kew Science - посетен на 6 юни 2026 г.
12 Centaurea thracica (Janka) Hayek | Plants of the World Online | Kew Science - посетен на 6 юни 2026 г.