Пролетно великденче.
Veronica verna L. - чете се "веро́ника ве́рна"1. Видовото име verna означава "пролетен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Пролетното великденче е едногодишно тревисто растение. Главният корен вретеновиден. Стъблата изправени, 4-30 см високи, единични или разклонени в основата; в долната част с редки прости (0,1-0,2 мм дълги) постепенно сгъстяващи се нагоре и смесени с жлезисти (0,30-0,42 мм дълги) власинки в зоната на съцветието. Листата яйцевидни, перести, с 5-7 дяла, тъпо назъбени, 5-7 мм дълги, 3-5 мм широки, приседнали или на 1-1,5 мм дълги дръжки; най-горните цели, от двете страни с прости (0,04-0,1 мм дълги) и единични жлезисти (0,2-0,3 мм дълги) власинки и триклетъчни (0,02-0,04 мм дълги) жлези. Съцветията удължени 2-6 см дълги гроздове; съцветната ос със смес от единични прости (0,10-0,12 мм дълги) и многобройни жлезисти (0,20-0,45 мм дълги) власинки. Прицветниците линейно ланцетни, ланцетни, целокрайни, 3,5-7 мм дълги, 0,8-1,2 мм широки, със смес от жлезисти (0,2-0,4 мм дълги) и прости (0,10-0,15 мм дълги) власинки. Цветните дръжки 2-4 мм дълги, покрити от прости (0,1-0,2 мм дълги) и жлезисти (0,20-0,45 мм дълги) власинки, не се удължават при узряване. Чашковите дялове 4, ланцетни; малките 2,5-5 мм дълги, 0,5-1 мм широки; големите 3,5-7 мм дълги, 0,8-1,5 мм широки, предимно с жлезисти (0,2-0,4 мм дълги) или със смес от жлезисти и прости (0,10-0,15 мм дълги) по-редки власинки. Венчето 2-5 мм широко, синьо до светлосиньо или със слабо розов оттенък, по-дълго от чашката. Тичинките не надвишават цветния диск. Стълбчето по-късо или по-дълго от изреза. Кутийката 2,5-5 мм дълга, 2,2-4 мм широка, заоблена до бъбрековидна, предимно с жлезисти (0,20-0,35 мм дълги) или със смес от жлезисти и прости (0,10-0,12 мм дълги) власинки; изрезът около 1 мм. Семената 10-15, по-малки от 1 мм, неясно паничковидни, слабо вълновидни, светлокафяви. Цъфти март-май3.
В полски култури като плевел, по песъчливи поляни в низини и планини4.
В цялата страна от морското равнище докъм 1500 м надм. височина4.
Източна и Югоизточна Европа (на север до Прибалтика, на югозапад до Северна Испания), Средна Азия, Сибир (без най-северните части), Японско-Китайската област5.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Пеев, Д. 1995. В: Флора на Република България, том Х. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.
4 Пеев, Д. 1995. Пос. източник.
5 Пеев, Д. 1995. Пос. източник.