Бял озирис.
Osyris alba L. - чете се "ози́рис а́лба"[1]. Видовото име álba на латински означава "бял"[2].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Белият озирис е двудомен вечнозелен храст, до 120 см висок с изправени, кръгли, малко или много крилато наребрени, зелени, разклонени стъбла. Клонките стърчащи. Листата последователни, линейни или линейно ланцетни, заострени, възкожести, 1—2 (3) см дълги и 2—3 (5) мм широки, в основата източени, приседнали, целокрайни, голи, светлозелени до жълтозелени, с добре развити централни и слабо забележими странични жилки. Мъжките цветове събрани в къси гроздовидни малоцветни съцветия, наредени по дължината на клонките. Женските цветове единични, по върховете на къси клонки. Прицветниците люспести, жълтеникави, наполовина по-къси от цвета. Околоцветникът 3-4-делен, звънест, 3,5-4,5 мм дълъг; дяловете широко три ъгълни, в основата срасли, жълтозелени или жълти, най-често 1,5—2 пъти по-къси от дължината на тръбестата част. Тичинките 3-4. Близалцето 3 до 4-делно. Плодът сферичен, костилков, приседнал върху къса клонка, в основата с 3-4 листа, на върха с къса коронка от връхните части на околоцветника; при узряването плодът с червена засъхваща месеста обвивка, 5-7 мм в диаметър. Семето сферично. Цъфти май-юни[3].
Из храсталаците, каменливите места и крайбрежните пясъци[4].
Черноморското крайбрежие (южната част), Струмската долина (южната част), Източните Родопи, Странджа[5].
Южна Европа, Средиземноморието[6].
Белият озирис е полупаразит - корените му се свързват чрез хаустории с корените на други видове растения и изсмуква техните сокове[7], същевременно извършва и фотосинтеза, поради което е и именно е полупаразит - частично използва вещества от други растения, частично произвежда самостоятелно хранителни вещества чрез фотосинтеза.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Кузманов, Б & Ст. Кожухаров. 1966. Флора на Н. Р. България, том IІI, издателство на БАН.
[4] Кузманов, Б & Ст. Кожухаров. 1966. Пос. източник.
[5] Кузманов, Б & Ст. Кожухаров. 1966. Пос. източник.
[6] Кузманов, Б & Ст. Кожухаров. 1966. Пос. източник.