БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Северно еньовче.
Galium boreale L. - чете се „га́лиум бореа́ле“1.
Видовото име boreale означава „северен“2, откъдето е и изведено българското видово име.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Северното еньовче е многогодишно тревисто растение. Отличителните белези на вида са: Листата са с 3 главни жилки, събрани са по 4 в прешлен и са 3 до 6 пъти по-дълги, отколкото широки. Плодовете (орехчетата) са гъсто четинести. Следва подробното описание4:
Коренището тънко, пълзящо, силно разклонено, с нишковидни корени във възлите.
Стъблата единични или по няколко, 15-65 см високи, изправени, равномерно до гъсто облистени, с няколко къси приосновни стерилни разклонения, четириръби, в основата или до върха разпръснато късо (0,1 мм) четинести.
Листата по 4 в прешлен, 12-40 мм дълги, 2-8 мм широки, тясно ланцетни, приседнали, постепенно стеснени към върха, закръглени, тъпи, без осилче или остро връхче, голи или по горната повърхност разпръснато късо четинести, по ръбовете с къси, насочени напред хиалинни зъбчета, с 3 в основата успоредни жилки, добре изразени по долната повърхност или крайните две неясни; листата в горната четвърт на стъблото и в съцветието 5-15 мм дълги, 1,5-2 мм широки, ланцетни.
Съцветието метличесто, тясно пирамидално, гъсто, заемащо от ¼ до ½ от дължината на стъблото, с къси прави клони с разклонения до V порядък; крайните полусенници в основата с един или два 2,5-5 мм дълги яйцевидни присъцветници.
Цветните дръжки 1-3 мм дълги, голи.
Венчето 3-4 мм в диаметър, бяло пръстеновидно, дяловете яйцевидни, изведнъж късо заострени, голи или разпръснато късо четинести, покрити с прави или кукести четинки.
Прашниците жълти, непочерняващи. Стълбчето 0,5-0,7 мм дълго, двуделно до ½ от дължината си, близалцата кълбести.
Орехчетата 1-2,5 мм дълги, бъбрековидни, гъсто покрити с къси кукести четинки.
Цъфти юли-август.
Влажни ливади в предпланините и планините5.
Рила (р. Палакария при с. Белчински бани), Западна Средна гора (Софийско — с. Габра), Западни Родопи (местн. Раково дере, откъдето са и снимките тук); от 800 докъм 1700 метра надморска височина6.
Карта, показваща естественото разпространение на Северното еньовче по флористични райони (оцветените в зелено)7:

Карта на общото разпространение на Северното еньовче8 (териториите оцветени в зелено):

Видът се среща и с името Trichogalium boreale (L.) Fourr.9
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. „Матком“.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Анчев, М. 1989. В: Флора на Народна Република България. Том IХ. София.
5 Анчев, М. 1989. Пос. източник.
6 Анчев, М. 1989. Пос. източник.
7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
8 Trichogalium boreale (L.) Fourr. | Plants of the World Online | Kew Science.
9 Trichogalium boreale (L.) Fourr. | Plants of the World Online | Kew Science.