БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Червена пираканта.
Pyracantha coccinea M. J. Roemer - чете се „пирака́нта кокци́неа“1. Видовото име coccinea означава „ален, яркочервен“2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Червената пираканта е вечнозелен бодлив храст.
Стъблата 1,5-2 м (при култивирани екземпляри и до 6 м) високи, силно разклонени.
Младите връхни клонки гъсто покрити със сивобели власинки, старите червеникавокафяви, гладки, с рядко разположени по-къси или по-дълги (1,5-2,5 и повече см) тръни. Нерядко цели връхни или странични клонки са превърнати в разклонени тръни, по които се развиват листа и цветове.
Листата последователни, със сравнително къси дръжки, удължено елиптични или ланцетни, със затъпен или остър връх,1,5-5 (-6) см дълги и 0,5-2 см широки, почти кожести, напълно развитите голи, отдолу по-светлозелени, по ръбовете тъпо напилени.
Съцветията сложни шитовидни, различни по размери (до 4 см в ширина4), многоцветни.
Цветовете около 8 мм в диаметър; хипантият паничковиден, с 5 триъгълни чашелистчета на ръба. Венчелистчетата бели или жълтеникаворозови. Тичинките с червени прашници.
Плодовете почти сферични, 5-7 мм в диаметър, светлочервени, оранжеви или жълтеникави.
Цъфти от май до юни5.
Редки смесени гори, храсталаци и сухи каменисти терени6.
Естествено разпространен е във флористичните райони: Странджа, Черноморско крайбрежие и Североизточна България, от 50 до 1000 м надм. височина. Отглежда се в градини и паркове и на други места в България7.
Карта на общото разпространение на Червената пираканта8 (в зелено е показано естественото разпространение, в лилаво - където е въведен (интродуциран) от човека):

Червената пираканта има изобилен цъфтеж и ярко оцветени плодове (в светлочервена, оранжева или жълтеникава багра), които при това дълго се задържат върху клонките, поради което този храст се цени и се използва като декоративно растение. Може да се използва и за живи плетове9.
Медоносно — пчелите събират нектара и цветния прашец10.
Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Живко Барзов, който щедро сподели местоположението на заснетата тук Червена пираканта.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Както се вижда на Снимка 15, съцветията могат да достигнат и по-големи размери от 4 cm ширина - К. Методиев - собствено наблюдение.
5 Йорданов, Д. 1973. Във: Флора на Народна Република България. Том V. София.
6 Йорданов, Д. 1973. Пос. източник.
7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
8 Pyracantha coccinea M.Roem. | Plants of the World Online | Kew Science.
9 Йорданов, Д. 1973. Пос. източник.
10 Йорданов, Д. 1973. Пос. източник.