БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Вечнозелени, най-често бодливи храсти, със ситни власинки по младите клони. Листата последователни, прости, тъпо напилени или целокрайни, разположени на къси дръжки, с дребни, рано опадващи прилистници. Цветовете дребни, събрани в многоцветии сложни щитовидни съцветия. Чашката 5-листна, неопадваща. Венчето 5-листно, несрасло, с дребни бели или жълтеникавобели листчета. Тичинките 20, с червени или жълти прашници. Плодниците от 5 плодолиста, сраснали при основата си от гръбната страна, с 2 семепъпки във всяко гнездо. Стълбчетата 5. Плодовете дребни, червени, оранжеви или жълти, с месеста обвивка и 5 костилки, с твърд дървенист ендокарп, издаващи се на 1/3-1/2 навън от месестата част. Насекомоопрашващи се. Размножават се със семена, по-рядко с коренови издънки1.
В България естествено разпространен е един вид и един се отглежда като декоративен.
Червена пираканта - Pyracantha coccinea
1 Йорданов, Д. 1973. Във: Флора на Народна Република България. Том V. София.