Целокраен котонеастер

Cotoneaster integerrimus

Снимки на Целокраен котонеастер (Cotoneaster integerrimus)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Целокраен котонеастер.

Латинско име

Cotoneaster integerrimus Medic. - чете се "котонеа́стер интеге́римус"^[1]. Видовото име integérrimus на латински означава "целокраен, целокрайнолистен"^[2].

Природозащитен статут и заплахи

Видът е НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Листопаден храст, изправен, висок до 1,5-2 m, с широка корона. Младите клонки червеникавокафяви. Листата на цъфтящите клонки 1-4 cm дълги, с 2-4 mm дълга влакнеста дръжка, широкоелептични, яйцевидни до почти кръгли, на върха тъпи или заострени, в основата закръглени, целокрайни, на горната повърхност матово зелени, голи, на долната - светлозеленикаво наплъстени с власинки. Цветовете по 2-4 в увиснали цимозни съцветия, ненадминаващи дължината на листата. Чашелистчетата 3 mm дълги, голи. Външната повърхност на чашковата паничка (хипантия) гола. Венчелистчетата кръгли, 3 mm дълги, розови или бели. Тичинките са 20, около 2,5 mm дълги, с червеникава дръжка. Стълбчетата 2, рядко 4-5. Плодът кръгъл, 6-8 mm дълъг, към дръжката леко стеснен, гол, светло- или пурпурночервен. Плодовете са с три костилчици, дълги около 3 mm, на върха влакнести. Цъфти май-юни^[3]

Местообитание

Скалисти места, храсталаци и светли разредени гори, главно в планините^[4].

Разпространение в България

Установен е в почти всички флористични райони, без следните: Черноморско крайбрежие и Странджа; достига 2600 m н. височина^[5].

Общо разпространение

Европа и Азия^[6].

Значение

Целокрайният котонеастер е декоративно и медоносно растение^[7].

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Йорданов, Д. 1973. В: Флора на Република България, том V, София.

[4] Йорданов, 1973 - пос. съч.

[5] Йорданов, 1973 - пос. съч.

[6] Йорданов, 1973 - пос. съч.

[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

Cotoneaster integerrimus in English