БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Пълзящо лютиче.
Ranunculus repens L. - чете се „рану́нкулус ре́пенс“1.
Видовото име repens означава „пълзящ (с вкореняване на места)“2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Пълзящото лютиче е многогодишно тревисто растение. Отличителната особеност на вида е, че развива пълзящи надземни издънки, често вкореняващи се във възлите. Следва подробното описание4:
Стъблата изправени или полегнали, 10-15 см високи, при основата си незадебелени във вид на луковица или грудка, понякога с дълги, полегнали и вкореняващи се издънки или растението само с такива издънки, често вкореняващи се и във възлите, надлъжно набраздени, прости или слабо разклонени, голи или слабо влакнести.
Приосновните листа 1-2 пъти тройно изрязани, с дълги дръжки; дяловете почти целокрайни или назъбени, с къси или дълги дръжки.
Стъбловите листа подобни на приосновните; най-горните приседнали.
Цветните дръжки дълги, набраздени.
Цветовете 2-3 см в диаметър.
Венчелистчетата златистожълти и лъскави, 2 пъти по-дълги от чашката.
Чашелистчетата продълговато овални, разперени, по време на цъфтеж изправени нагоре и прилегнали към венчелистчетата.
Плодните легла кълбовидни, покрити с четинки.
Орехчетата 3 мм дълги, закръглено яйцевидни, плоски, с дребни порички към ръбовете; носчето късо, право или по-рядко закривено.
Цъфти май-август.
Влажни ливади, тревисти места, мочурищата, локви, край бреговете на изкопи, канавки, потоци, рекички и блата5.
В цялата страна от морското равнище докъм 2000 метра надморска височина6.
Карта на общото разпространение на Пълзящото лютиче7 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека):

Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Издателство „Матком“. София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Издателство „Матком“. София.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Пенев, Ив. 1970. Във: Флора на Народна Република България. Том IV. София.
5 Пенев, Ив. 1970. Пос. източник.
6 Пенев, Ив. 1970. Пос. източник.
7 Ranunculus repens L. | Plants of the World Online | Kew Science.