Бесарабски пирей, Дзуков пирей.
Elymus farctus (Viv.) Runemark ex Melderis - чете се "е́лимус фа́рктус"1. Farctus означава "натъпкан"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3. Ключов вид е за природно местообитание 2110 "Зараждащи се подвижни дюни" - предмет на опазване в защитените зони от мрежата "НАТУРА 2000".
Бесарабският пирей е многогодишно тревисто растение с разклонено пълзящо коренище и с пълги пълзящи издънки. Стъблото изправено или в основата си подвито, до 90 см високо, набраздено, голо, гладко. Листата плоски (до 6 мм широки) или цилиндрично свити (обикновено горните), с гъсти жилки, покрити от горната си страна с къси, многобройни власинки, отдолу голи. Влагалищата голи и гладки. Петурата в основата си без ушички. Оста на съцветието трошлива, напълно гладка. Съцветието до 30 см дълго, изправено, с 5 — 15 класчета, обикновено по-къси, рядко равни или по-дълги от междувъзлията. Класчетата 10 — 30 мм дълги, с 5 — 9 цвята. Плевите линейно ланцетни, слабо нееднакви, тъпи, 8 — 22 мм дълги, голи, с 4 — 11 жилки и с бял ципест ръб. Долната плевица продълговато ланцетна, тъпа, гола, по ръба грапава, на върха често с късо шипче. Цъфти юни-август4.
Пясъци край морето5.
Черноморско крайбрежие6.
Крайбрежието на почти цяла Европа, Северна Африка, Мала Азия7.
Добро почвоукрепително растение за крайбрежните дюни. Употребява се в народната медицина8.
Видът се среща в различните източници под следните имена (синоними): Agropyron junceum, Triticum junceum, Elytrigia juncea и др.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Китанов, Б. 1963. Във: Флора на Народна Република България, том I, София.
5 Китанов, Б. 1963. Пос. източник.
6 Китанов, Б. 1963. Пос. източник.
7 Китанов, Б. 1963. Пос. източник.
8 Китанов, Б. 1963. Пос. източник.