БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Горски вейник

Calamagrostis arundinacea

Снимки на Горски вейник (Calamagrostis arundinacea)

Calamagrostis arundinacea Calamagrostis arundinacea Calamagrostis arundinacea Calamagrostis arundinacea Calamagrostis arundinacea Calamagrostis arundinacea Calamagrostis arundinacea

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Горски вейник.


Латинско име

Calamagrostis arundinacea (L.) Roth - чете се "каламагростис арундинацеа".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Характеризиращ вид е за следните природни местообитания - предмет на опазване на защитени зони в мрежата "Натура 2000": 62D0 "Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества"; 6430 "Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс"; 9110 "Букови гори от типа Luzulo-Fagetum"; 91CA "Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори" и 95A0 "Гори от бяла и черна мура ".


Описание и разпознаване

Горският вейник е многогодишно тревисто растение, високо от 0,6 до 1,2 m. Коренището пълзящо. Листата са плоски, 3-6 mm широки, голи, с 3-6 mm дълго езиче. Метлицата е 20-25 cm дълга. Плевиците по-къси от плевите. Долната плевица с добре развит осил, който е подвит коленчато и е прикрепен към основата ѝ. Власинките при основата на плевиците два пъти или повече по-къси от последните. Цъфти юли-септември[1][2].


Местообитание

Разредени гори и храсталаци, горски поляни и обезлесени места в планините[3].


Разпространение в България

Карта показваща естественото разпространение на Горския вейник по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:

Calamagrostis arundinacea

Расте от 300 до 2000 метра надморска височина[5].


Вижте също

Еволюционната теория е лъжа!

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета



Източници на информация

[1] Стоянов Н., Б. Стефанов & Б. Китанов. 1966. Флора на България. Наука и изкуство. София.

[2] Велчев, В. 1966. В: Флора на Народна Република България. том I, София.

[3] Велчев, В. 1966. Пос. източник.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.


Calamagrostis arundinacea in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2019 BGflora.net