Горски вейник.
Calamagrostis arundinacea (L.) Roth - чете се "каламагростис арундинацеа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Характеризиращ вид е за следните природни местообитания - предмет на опазване на защитени зони в мрежата "Натура 2000": 62D0 "Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества"; 6430 "Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс"; 9110 "Букови гори от типа Luzulo-Fagetum"; 91CA "Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори" и 95A0 "Гори от бяла и черна мура ".
Горският вейник е многогодишно тревисто растение, високо от 0,6 до 1,2 m. Коренището пълзящо. Листата са плоски, 3-6 mm широки, голи, с 3-6 mm дълго езиче. Метлицата е 20-25 cm дълга. Плевиците по-къси от плевите. Долната плевица с добре развит осил, който е подвит коленчато и е прикрепен към основата ѝ. Власинките при основата на плевиците два пъти или повече по-къси от последните. Цъфти юли-септември[1][2].
Разредени гори и храсталаци, горски поляни и обезлесени места в планините[3].
Карта показваща естественото разпространение на Горския вейник по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
Расте от 300 до 2000 метра надморска височина[5].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Стоянов Н., Б. Стефанов & Б. Китанов. 1966. Флора на България. Наука и изкуство. София.
[2] Велчев, В. 1966. В: Флора на Народна Република България. том I, София.
[3] Велчев, В. 1966. Пос. източник.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.