БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Многогодишни треви, обикновено с пълзящи подземни коренища и едри, при цъфтенето разперени, а преди и след цъфтенето сбити метлици. Класчетата обикновено ланцетни, отстрани слабо сплескани, едноцветни. Плевите равни помежду си и обикновено по-дълги от плевиците. Оста на класчето при основата на плевиците снабдена с по-дълги или по-къси власинки и често пъти продължава над горната плевица във вид на късо стълбче, покрито с власинки. Долната плевица с 3 жилки и с осил, прикрепен на гърба ѝ или във врязването на самия връх. Семето е продълговато и опадва заедно с плевиците и заобикалящите го власинки[1].
В България са установени 5 вида.
Латинското наименование на рода се произнася "каламагростис".
Горски вейник - Calamagrostis arundinacea
[1] Стоянов Н., Б. Стефанов & Б. Китанов. 1966. Флора на България. Наука и изкуство. София.