Есенен мразовец, Кърпи кожух, Пъдиовчар.
За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.
Colchicum autumnale L. - чете се "колхикум аутумнале".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. При брането на есенния мразовец като билка, е нужно да се оставят част от семенните кутийки за семенно размножаване на растението. Следващото събиране на семена в същото находище да се проведе най-малко след две години в зависимост от степента на възстановяване[1].
Многогодишно тревисто растение с яйцевидна, 2-5 cm дълга и 3-4 cm широка грудко-луковица обвита с тъмнокафяви до чернокафяви кожести люспи. Стъблото силно скъсено, едва развито в основата на грудколуковицата. Листата са 3 до 6, широко до линейно ланцетни, 10-30 cm дълги и 1-5 cm широки. Цветовете са 1-3, околоцветните листчета са 6, бледорозови, сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 6 с линейни жълти прашници. Плодът е 3-гнездна многосеменна разпуклива кутийка, 3-6 cm дълга, в основата разширена, а към върха източена и завършва с носче. Семената са сферични, 2-3 mm в диаметър, тъмнокафяви до чернокафяви. Растението цъфти през есента, а листата и плодовете се развиват през следващата пролет[2]. Цъфти август - октомври.
Тревисти места, в храсталаци, ливади[3].
Установен е в цялата страна. Над 500 метра надморска височина[4].
Европа, Северна Африка и Азия. Пренесен от човека и в Северна Америка.
Растението е лечебно, с техническа употреба и ☠силно отровно!☠[5]
Семе от есенен мразовец - Semen Colchici.
Юни-юли до началото на август в зависимост от надморската височина. Обикновено съвпада с времето на сенокос. Плодните кутийки се събират преди пълното узряване на семената във фаза восъчна зрялост. На практика настъпването на тази фаза се определя, когато плодните кутийки придобият жълтозелен или сламеножълт до леко кафяв цвят. Поради силната отровност на Есенния мразовец при бране, сушене и манипулации на семената да не се допускат до работа деца и бременни жени. След приключване на работа берачите и работниците трябва да измиват ръцете си със сапун[6].
Плодовете се събират в сухо време чрез изрязване с нож или откъсване с ръка. Събраните плодни кутийки се поставят в торби без да се тъпчат[7].
Съдържа над 20 алкалоида, главен от които е колхицина, до 1,2 % в семената. Други по-важни алкалоиди са демеколцин и колхикозид[8]
Алкалоидите колхицин и демеколцин имат противотуморно действие, но са силно отровни. Демеколцинът е 5 до 15 пъти по слабо отровен от колхицина и намира приложение за лечение на рак на кожата под формата на унгвент. Колхицинът е една от най-силните растителни отрови. Влияе върху деленето на клетките (спира митозата) и намира приложение в генетиката и селекцията за получаване на полиплоидни форми[9]. Растението е силно отровно и може да се използва за лечебни цели само по лекарско предписание и под строг лекарски контрол!
Отровно е цялото растение поради съдържание на алкалоиди, най-вече на колхицин. Най-отровни са семената - 2-5 грама семена могат да са смъртоносни за човек. Смъртоносната доза за човек за колхицина е 0,8 mg/kg тел. тегло.[10].
Проявяват се след 2-6 часа и включват повръщане, коремни болки, водниста и кървава диария, белодробен оток, делир, гърчове, олигурия, анурия, понижено артериално налягане, нарушения в зрението, потискане на костния мозък (панцитопения). Понякога 1-2 седмици след отравяне опадва косата - изцяло или на участъци[11].
Провокирано повръщане, стомашна промивка с 0,5% воден разтвор на танин, медицински въглен, солево очистително, обилно пиене на чай, кафе, мляко, слузести отвари, инфузии на глюкозо-солеви разтвори, обезболяващи и спазмолитици (при силни болки), стимулатори на хемопоезата (при потискане на костния мозък)[12].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: безвременик; див шафран; есенна качунка; есенен минзухар (прев.); есенскн минзивар (Банско); есенскн минзифар (Копривщица); житница (с. Мезек, Свиленградско); качунка (Горна-Джумая); какюмка (Тетово); качун (Трън, с. Мала-Църква - Самоковско); кърпи гуня (Драгоман, с. Бездън - Соф.); кърпи клашник (с. Кремиковци - Соф.); кърпи кожух (с. Гинци-Соф. и др.); минзифар (с. Пищигово-Пазардж.); минзивар (с. Opешак - Ловчанско); минзохар (с. Гайтаниново - Тетовско); мразец - Н. Г.; мразовец; пъди овчар; махрут (тур.)[13].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[2] Източници на информацията за описанието:
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.
[5] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.
[6] Асенов & кол., 1998, пос. съч.
[7] Асенов & кол., 1998, пос. съч.
[8] Асенов & кол., 1998, пос. съч.
[9] Асенов & кол., 1998, пос. съч.
[10] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[11] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001, пос. съч.
[12] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001, пос. съч.
[13] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.