Петниста звъника.
Hypericum maculatum Grantz - чете се "хипе́рикум макула́тум".1 Видовото име "maculatum" означава "петнист"2 В по-старите източници се среща и под името Hypericum quadrangulum L. (името е nom. rej.).
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Петнистата звъника е многогодишно тревисто растение. Стъблата от 20 до 60 см високи, с четири надлъжни ръба. Листата 10-40 mm дълги и 0,5-10 mm широки, елиптични до яйцевидно елиптични или почти кръгли, голи, с прозрачни повърхностни жлези. Чашелистчетата 3-4 mm дълги, 3-4 пъти по-къси от венчелистчетата, равни помежду си, широко яйцевидни или широко елиптични, тъпи или късо заострени, целокрайни или плитко неравномерно назъбени, без или със черни точковидни жлези. Венчелистчетата 9-12 mm дълги, жълти до оранжеви, в горната си половина без точковидни и линейни повърхностни жлези. Цъфти юни-август.3
Горски поляни, храсталаци, торфища, ливади и по влажните и сенчести места.4
В нашите планини и предпланини, но е намиран и по-ниско - гр. Садово, Тракийска низина.5
Относно вертикалното разпространение на Петнистата звъника повечето български източници посочват, че расте до 2000 метра надморска височина, но в книгата Високопланинските растения в България е записано6, че видът расте до 2200 m надморска височина, от каквато височина са и поместените тук снимки.
Средна и Северна Европа, Северна Италия, Корсика, северната част на Балканския полуостров, Мала Азия, Сибир.7
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Йорданов, Д. & Кожухаров, Ст. 1970. В: Флора на Народна Република България, том IV, Издателство на БАН, София.
4 Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България, София - в тази книга видът е включен под синонимното име Hypericum quadrangulum L.
5 Йорданов, Д. & Кожухаров, Ст. 1970. Пос. източник.
6 Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
7 Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. Пос. източник.