Битинска глушина

Vicia bithynica

Снимки на Битинска глушина (Vicia bithynica)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Битинска глушина.

Латинско име

Vicia bithynica (L.) L. - чете се "ви́циа бити́ника"¹. Видът е наречен на древната държава, а по-късно римска провинция Витиния (Битиния, Bithynia), разположена по северните брегове на Мала Азия².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие³.

Описание и разпознаване

Битинската глушина е едногодишно тревисто растение.

Стъблото (5) 20-60 см високо, възходящо до изправено, обикновено oт основата разклонено, четириръбо, до 3-4 мм дебело, предимно по ръбовете дълго влакнесто или изцяло голо.

Листата чифтоперести, на върха с дълго разклонено мустаче. Листчетата 1-3 двойки, на къси, 0,5 мм дълги влакнести дръжчици, елиптично ланцетни, продълговато елиптични до продълговато ланцетовидни, на върха притъпени, късо островръхи, зелени, целокрайни, отгоре голи, отдолу и по ръба дълго влакнести, 20-50 мм дълги и 2-20 мм широки.

Прилистниците (7) 10-15 (20) мм дълги, еднакви, ветриловидни, без петно, дълбоко назъбени до наделени, дълго разсеяно влакнести или голи.

Цветовете единични или по 2-3 в гроздовидни съцветия, прикрепени в пазвите на листата, разположени по дължината на стъблото, по-къси от пазвения лист.

Цветните дръжки до 3,0 мм дълги, дълго влакнести.

Чашката до 10 мм дълга, тръбесто звънеста, дълго влакнеста, правилна; зъбците удължено триъгълни, повече или по-малко равни помежду си, по-дълги или равни на тръбицата.

Венчето 16-20 мм дълго.

Флагчето до 10 мм широко, обратно яйцевидно, на върха дълбоко врязано, в долната третина повече или по-малко внезапно стеснено в широк нокът, в цвят подвито нагоре, по-дълго от крилцата, виолетово със сини жилки, голо.

Крилцата елиптични, в основата с широк елиптичен придатък, стеснени в тънки дълги нокти, по-дълги от ладийката, бели, голи.

Ладийката яйцевидна, в основата с дълги нокти, бяла, гола.

Бобът 2,5-4 см дълъг и 7-10 мм широк, линеен, на върха заострено подвит, между семената повече или по-малко прищъпнат, жълт или тъмнокафяв, по повърхността разсеяно, по ръбовете гъсто влакнест, с 4-6 семена.

Семената 4-4,5 (5) мм в диаметър, кълбести, виолетови, тъмнокафяви или черни, често кафяво напетнени, гладки; ръбецът на 1/6-1/7 от обиколката на семето.

Цъфти май-юни⁴.

Местообитание и екологични особености

Храсталаци и тревисти места, в равнините и предпланините⁵.

Разпространение в България

Черноморско крайбрежие (с. Китен, гр. Царево), Западни гранични планини (Огражден планина), Струмска долина (южна част — Санданско, Петричко), Средни Родопи (с. Куклен, Асеновградско), Тракийска низина (Пазарджишко, Пловдивско)⁶ и Странджа⁷, от морското равнище докъм 500 метра надморска височина⁸.