БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Хмелна люцерна, Вълча люцерна.
Medicago lupulina L. - чете се "медика́го лупули́на"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Хмелната люцерна е едногодишно, двугодишно до многогодишно тревисто растение. Стъблата дълги от 10 до 50 cm. Цветовете до 3 mm дълги, лимоненожълти. Съцветието къс, сбит грозд. Бобът бъбрековиден, почерняващ. Цъфти май-септември2.
Из ливадите, пасищата, сечищата и храсталаците, по ерозираните места, край нивите и крайморските пясъци, рудерално при условия на умерена до слаба влажност3.
В цялата страна до 1600 метра надморска височина4, включително и в населени места5.
Европа (на север до Норвегия и Източна Финландия), Средиземноморие, Кавказ, Централна и Югозападна Азия, Сибир, Средна и Северна Африка6.
Отличава се с високо съдържание на хранителни вещества и може да развива голяма фуражна маса. Поради лежащите си стъбла е удобна само като пасищно растение. Особен интерес представлява многогодишната форма, която от редица автори (Лавренко, 1951) се препоръчва и за подсяване в ливадите. Съществуват редица форми с приповдигнати или почти изправени стъбла, които биха могли да се използват като обект на селекционноподобрителна работа7.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
3 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.
4 Делипавлов и кол. 2003. Пос. източник.
5 К. Методиев - собств. наблюдения.
6 Кожухаров, 1976. Пос. източник.
7 Кожухаров, 1976. Пос. източник.