Алпийско секирче

Lathyrus alpestris

Снимки на Алпийско секирче (Lathyrus alpestris)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Алпийско секирче.

Латинско име

Lathyrus alpestris (Waldst. & Kit.) Kit. - чете се "ла́тирус алпе́стрис"¹. Видовото име alpestris означава "алпийски"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона³. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен"⁴. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Ограниченото разпространение, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитие на туризма и инфраструктурата, събирането като декоративно растение."

Описание и разпознаване

Алпийското секирче е многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата изправени, 10–50 cm високи, без крила или към върха с тесни крила. Листата чифтоперести, завършващи с осилче, с 2–4 двойки ланцетни до елиптични листчета, 20–50 mm дълги. Цветовете събрани по 3–6 в рехави гроздовидни съцветия. Чашката с неравни помежду си зъбци. Венчелистчетата пурпурно-червени до синьо-виолетови. Плодът линеен, тъмнокафяв боб. Цъфти май-юли⁵.

Местообитание и екологични особености

Среща се по тревисти места из алпийски ливади и храстови съобщества на Сибирска хвойна (Juniperus sibirica) в горния планински и алпийски пояс. Популацията е фрагментирана, плътността в отделните участъци варира от единични растения до петна със значителна плътност⁶.

Разпространение в България

Витоша (хижа „Алеко“, върховете Резньовете, Купена); от 1700 до 2250 m н. в. Посочван за Рила (непотвърдено от 1843 г.) и погрешно за Средна Стара планина и Западни и Средни Родопи⁷.

Общо разпространение

Балкански полуостров (България, Албания, Гърция, Сърбия, Хърватия и Северна Македония)⁸.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Закон за биологичното разнообразие.

4 Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

5 Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев. 2015. Пос. източник.

6 Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев. 2015. Пос. източник.

7 Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев. 2015. Пос. източник.

8 Anita Tosheva, Boris Assyov, Cvetomir M. Denchev. 2015. In: Red Data Book of the Republic of Bulgaria. Volume 1 - Plants & Fungi.

Lathyrus alpestris in English