БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Вилмотианово сграбиче, Вилмотиево сграбиче, Вилмотианов клин.
Astragalus wilmottianus Stoj. - чете се „астра́галус вилмотиа́нус“1.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона (под името Вилмотиево сграбиче)2. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория „Застрашен“3. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
„Ограниченото разпространение, утъпкването и замърсяването на местообитанията в известните находища, залесяването и опожаряването.“
Вилмотиановото сграбиче е многогодишно тревисто растение.
Туфести растения, без или със силно скъсени надземни стъбла, понякога с дълги 2-6 см издънки.
Стъблата разклонени, с къси междувъзлия, плътно припокрити от листата.
Прилистниците свободни, линейно ланцетни, дълго заострени.
Листата 10-15 см дълги с 2-3 пъти по-къси от листната ос дръжки, нечифтоперести.
Листчетата 4-6 двойки, 4-12 мм дълги и 3-4 мм широки, ланцетни, остри, от двете страни гъсто, повече или по-малко прилегнало бяло влакнести.
Съцветията приседнали в пазвите на листата, малоцветни гроздове.
Прицветниците ланцетни, по-дълги от цветните дръжки, но достигат едва до половината на чашковата тръбица.
Цветовете почти приседнали (без дръжки).
Чашката тръбеста с бели и черни власинки; чашковите зъбци ланцетни, равни по дължина на половината от дължината на тръбицата.
Венчето 15-30 мм дълго, около два пъти по-дълго от чашката, пурпурно, розово или бяло .
Флагчето 18-25 мм дълго, около 10 мм широко, продълговато, обратно яйцевидно, в средата слабо стеснено, на върха врязано.
Крилцата по-къси от флагчето, на върха слабо врязани.
Ладийката 14-19 мм дълга.
Плодниците с приседнал влакнест яйчник и 15-20 семепъпки.
Бобът яйцевиден, подут, гол и грапав, превишаващ незначително чашката.
Семената бъбрековидни, червенокафяви.
Цъфти май - юни4.
Отворени тревни и храстови съобщества по сухи каменисти варовити места върху плитки канелени горски почви. Популациите са малочислени5.
Местообитание на Вилмотиановото сграбиче на Чепън планина:
Софийски район (с. Понор), Знеполски район (Земенска планина, Голо бърдо, Чепън, Сливнишко) от 600 докъм 900 метра6.
Балкански ендемит - намиран е единствено в България, Сърбия и Северна Македония. Основната част от популациите се намират на българска територия7.
За мен Вилмотианово сграбиче е много красиво растение със своите сякаш израснали от земята лилави цветове, събрани в малко букетче, което е заобиколено от сложните перести листа8.
Вилмотиановото сграбиче е съобщено в научната ботаническа литература за първи в статия на бележитите български ботаници академиците Николай Стоянов и Борис Стефанов през 1921 г. Статията е на немски език и със заглавие Für die Flora Bulgariens neue und seltene Pflanzen (на български Нови и редки растения за флората на България). Публикувана е в списанието Oesterreichische botanische Zeitschrift (на български би звучало като Австрийско ботаническо списание). В статията те съобщават, че са намерили растението на планината Чепън край Драгоман, но го съобщават като Astragalus testiculatus9 – вид, вече известен от Русия и Централна Азия и описан от немския изследовател Петер Симон Палас (Peter Simon Pallas). С това име е дадено растението и в първото издание на Флора на България (1925 г.). Но явно Николай Стоянов е имал подозрение, че сграбичето от Чепън е нов вид – различен от Astragalus testiculatus. Подозрение, което е довело до откриването на нов растителен вид.
Тук, преди да продължим разказа, ще направим едно пояснение. Когато се прави описание на нов вид растение, екземплярът, който е послужил за описанието на вида се нарича типов и той става еталон за вида. Типовите образци са най-голямата ценност за всеки музей и достъпът до тях е силно ограничен. Същевременно най-сигурния начин един ботаник да потвърди дали някое растение е същото, за което има съмнения или различно е да сравни съмнителното растение с типовия образец, по който е направено първоначалното описание на вида. В случая типовия образец на Astragalus testiculatus се съхранява в Британския музей. Академик Стоянов е поискал от тогавашния хранител на ботаническите колекции на Британския музей достъп до този типов образец, за да го сравни с растението от Чепън. За негово щастие такъв достъп му е предоставен и при сравнението на двете растения Николай Стоянов установява, че всъщност чепънските астрагалуси са нов вид за науката. Съответно той прави научно описание на новия вид в брой първи на Известия на Българското ботаническо дружество. Статията, в която е направено описанието се казва Beiträge zur Flora Bulgariens und der аngrenzenden Länder (на български: Приноси към флората на България и съседните страни). Статията е публикувана през 1926 г. тоест през настоящата 2026 година имаме юбилей - 100 години от описанието на този забележителен български вид! .
Оригиналната илюстрация от статията на акад. Николай Стоянов, с която е илюстриран новия вид за науката. Нарисувани са листчета (1), частите на цвета (2), цвят (3), плод (4) и семе (5) на Вилмотианово сграбиче:
Научното описание (диагнозата) на растението в горецитираната статия е на латински, съгласно изискванията на Ботаническия кодекс, а поясненията в статията на немски. От тях се разбира, че уредника на Британския музей, който е предоставил типовия екземпляр на акад. Стоянов се казва Алфред Джеймс Уилмот - на английски Alfred James Wilmott (1888–1950). От благодарност към него Николай Стоянов нарича новия вид на негово име. Тъй като Уилмот на немски се чете Вилмот, на български език се е наложило името Вилмотианово сграбиче (Вилмотианов клин), макар че по-правилно е може би да се нарича Уилмотианово сграбиче10.
Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Тодор Каракиев за споделеното местоположение на заснетото тук Вилмотианово сграбиче.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
4 Вълев, С. 1966. Във: Флора на Народна Република България, том VI. София.
5 Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
7 Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
8 К. Методиев.
9 Чете се „астра́галус тестикула́тус“. На български името би следвало да се преведе като „тестикуларно сграбиче“ - К. Методиев.
10 К. Методиев.