Синя боровинка[1].
Vaccinium uliginosum L. - чете се "вакциниум улигинозум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2].
Синята боровинка е дребно храстче, с височина от 10 до 50 cm. Стъблата са разклонени, изправени или възходящи с кафява гладка кора. Листата са опадливи, 6-20 mm дълги, 4-15 mm широки, обратно яйцевидни до почти кръгли, целокрайни (ръбът им не е назъбен), тънко кожести, на върха закръглени, тъпи или с много късо хрущялно връхче, синкавозелени от восъчен налеп. Цветовете разположени от 1 до 3 в групи, разположени връхно по старите клонки в пазвите на прицветни люспи. Цветните дръжки са дълги 2-4 mm, голи. Чашките 4-5 делни. Венчето 4-5 mm дълго, конично издуто, бледорозово, с 4-5 подвити, 0,5-0,8 mm дълги дялове. Тичинките 8-10. Плодът е сочна ягода, 4-6 mm в диаметър, синкава от восъчен налеп, със зеленикава месеста част с бистър сок. Семената многобройни, 1,3-1,5 mm дълги, ръбести, слабо сърповидно извити или с неправилна форма. Цъфти (юни) юли-август.[3].
За различаването на Синята боровинка от другите видове боровинки - моля вижте нашата страница Разпознаване на видовете боровинки (Vaccinium) в България.
Открити каменисти, скалисти и тревисти места във високопланинския пояс[4].
В планините Рила, Пирин, Западни и Средна Стара планина, Витоша, Осоговска, Западна Средна гора (вр. Богдан), Западни и Средни Родопи; от 1700 до 2500 метра надморска височина. Посочва се и за Кървав камък, Трънско[5].
Северна и Централна Европа на югоизток до Албания и бивша Югославия, Кавказ, Югозападна Азия, Сибир, на изток до Камчатка и Курилските острови, Корея и Япония, Северна Америка и Гренландия[6].
Плодовете са ядливи, сладки, богати на танини, ябълчна и лимонена киселина, с високо съдържание на витамин С[7]. Според цитираният източник, при изяждането на големи количества от плодовете е възможна появата на главоболие, вероятно от заразяването им с плесен[8].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България. Том VІІІ. София.
[2] Закон за биологичното разнообразие.
[3] Анчев, М. 1982. Пос. източник.
[4] Анчев, М. 1982. Пос. източник.
[5] Анчев, М. 1982. Пос. източник.
[6] Анчев, М. 1982. Пос. източник.
[7] Анчев, М. 1982. Пос. източник.
[8] Vaccinium uliginosum Bog Bilberry PFAF Plant Database.