БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Синя боровинка

Vaccinium uliginosum

Снимки на Синя боровинка (Vaccinium uliginosum)

Vaccinium uliginosum Vaccinium uliginosum Vaccinium uliginosum Vaccinium uliginosum Vaccinium uliginosum Vaccinium uliginosum Vaccinium uliginosum Vaccinium uliginosum Vaccinium uliginosum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Синя боровинка[1].


Латинско име

Vaccinium uliginosum L. - чете се "вакциниум улигинозум".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2].


Описание и разпознаване

Синята боровинка е дребно храстче, с височина от 10 до 50 cm. Стъблата са разклонени, изправени или възходящи с кафява гладка кора. Листата са опадливи, 6-20 mm дълги, 4-15 mm широки, обратно яйцевидни до почти кръгли, целокрайни (ръбът им не е назъбен), тънко кожести, на върха закръглени, тъпи или с много късо хрущялно връхче, синкавозелени от восъчен налеп. Цветовете разположени от 1 до 3 в групи, разположени връхно по старите клонки в пазвите на прицветни люспи. Цветните дръжки са дълги 2-4 mm, голи. Чашките 4-5 делни. Венчето 4-5 mm дълго, конично издуто, бледорозово, с 4-5 подвити, 0,5-0,8 mm дълги дялове. Тичинките 8-10. Плодът е сочна ягода, 4-6 mm в диаметър, синкава от восъчен налеп, със зеленикава месеста част с бистър сок. Семената многобройни, 1,3-1,5 mm дълги, ръбести, слабо сърповидно извити или с неправилна форма. Цъфти (юни) юли-август.[3].

За различаването на Синята боровинка от другите видове боровинки - моля вижте нашата страница Разпознаване на видовете боровинки (Vaccinium) в България.


Местообитание

Открити каменисти, скалисти и тревисти места във високопланинския пояс[4].


Разпространение в България

В планините Рила, Пирин, Западни и Средна Стара планина, Витоша, Осоговска, Западна Средна гора (вр. Богдан), Западни и Средни Родопи; от 1700 до 2500 метра надморска височина. Посочва се и за Кървав камък, Трънско[5].


Общо разпространение

Северна и Централна Европа на югоизток до Албания и бивша Югославия, Кавказ, Югозападна Азия, Сибир, на изток до Камчатка и Курилските острови, Корея и Япония, Северна Америка и Гренландия[6].


Използването на плодовете за храна

Плодовете са ядливи, сладки, богати на танини, ябълчна и лимонена киселина, с високо съдържание на витамин С[7]. Според цитираният източник, при изяждането на големи количества от плодовете е възможна появата на главоболие, вероятно от заразяването им с плесен[8].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България. Том VІІІ. София.

[2] Закон за биологичното разнообразие.

[3] Анчев, М. 1982. Пос. източник.

[4] Анчев, М. 1982. Пос. източник.

[5] Анчев, М. 1982. Пос. източник.

[6] Анчев, М. 1982. Пос. източник.

[7] Анчев, М. 1982. Пос. източник.

[8] Vaccinium uliginosum Bog Bilberry PFAF Plant Database.


Vaccinium uliginosum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2019 BGflora.net