БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Алпийска роза, Миртолистен рододендрон, Миртолистната алпийска роза.
Българското име Алпийска роза е превод от немското име Alpenrose, с което име в немския език се именуват растенията от род Рододендрон.
Rhododendron myrtifolium Schott & Kotschy – чете се „рододе́ндрон миртифо́лиум“1.
Родовото латинско име Rhododendron означава буквално „розово дърво“ и е образувано от гръцките думи родон (ῥόδον) – роза и дендрон (δένδρον) – дърво2.
Видовото име myrtifolium означава „миртолистен“3 – т. е. с листа, приличащи на листата на растението Мирт (Myrtus communis).
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие – включен е в Приложение № 3 на закона4. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория „застрашен“5. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
„Активизиране на рекреационната и туристическата дейност в Рила и Стара планина, свързано с прокарване на черни пътища и строителство на инфрактруктурни съоражения. Събиране за декоративни цели, възникване на пожари, слаби възобновителни способности.“
Алпийската роза е вечнозелено храстче, високо 12-35 (-50) см, с грапава, при старите клонки напукана, отделяща се на дребни люспи тъмнокафява кора
Листата почти приседнали, последователни, 10-25 мм дълги, 4-8 мм широки, елипсовидни, на върха закръглени, с целокрайни, слабо подвити ръбове, кожести, голи, отгоре лъскаво зелени, отдолу ръждивокафяви, гъсто покрити с жлезисти, плитко паничковидни люспи.
Цветовете по 3-7, във връхни щитовидно гроздовидни съцветия, в пазвите на опадливи, по ръбовете гъсто ресничести прицветни люспи.
Цветните дръжки 8-20 мм дълги, гъсто късо жлезисто влакнести.
Чашката петделна, плитко паничковидна, с 2-3 мм дълги, постепенно заострени голи триъгълни дялове.
Венчето 15-20 мм дълго, 15-17 мм в диаметър, фуниевидно, розовочервено, със закръглени, цели дялове: тръбицата 7-9 мм, покрита с къси власинки; тичинките 10; тичинковите дръжки в основата слабо разширени, гъсто влакнести.
Стълбчето 5-7 мм дълго.
Кутийката 4-6 мм висока, разпуклива.
Семената многобройни, дребни.
Цъфти юни-юли6.
Скални площадки, открити била, сипеи, каменисти и скалисти склонове със северно или доминиращо северно изложение и наклон до 30°, рядко повече. Основното им разпространение е между 2000 и 2500 m надм. височина, по-рядко, с ограничени по площ участъци до няколко десетки квадратни метра, са установени и по-ниско, включително на 1450 m надм. височина в района на хижа „Тъжа“ в Средна Стара планина. Почвите са литосоли, ранкери, плитки до средно дълбоки с изразена кисела реакция7.
В Рила на северния склон на вр. Белмекен и в Средна Стара планина на северния склон на Заногалийски чал, по-малко на вр. Юрушка грамада, Северен Джендем и други съседни територии; от 1450 до към 2500 метра надморска височина8.
Находището в Рила е най-южното и разположеното на най-високата надморска височина (2500 метра) в целия ареал на вида9.
България, Румъния, Украйна (в Карпатите), Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Албания10.
Карта на общото разпространение на Алпийската роза (държавите оцветени в зелено)11:
Алпийската роза е установена за първи път в България през 1889 г. в планината Рила от българския ботаник доктор Стефан Георгиев. Това е първото намиране на Алпийската роза не само в България, но и за целия Балкански полуостров. Откритието е публикувано през следващата година (1890 г.) в статията „Родопите и Рилската планина и нихната растителност“. В онези години сегашната Източна Рила, в която расте Алпийската роза, се е смятала за част от Родопите. Ето разказът му:
„От Алпийските рози (Rhodoraceae), които са толкова характеристични за Алпийските пояси на разните Европейски планини, можах да намеря миртолистната Алпийска роза (Rhododendron Myrtifolium Schott et Kotschy) на малки островчета в безгористия пояс на Костенецкия Балкан, а именно по Сунгурли Чал от западната страна на Котлините и в района на Клекашите в самитe Котлини, близу при снeжнитe соспи, из които се зачева Крайня-Река, приток на р. Чавча. Многобройните добре запазени наши екземпляри с цветове и плодове, имах възможност да сравня с всичките до сега известни Европейски и Азиатски видове от Rhododendron. Родопските (т. е. рилските – бел. К. Методиев) екземпляри досущ приличат по всичките си части на тия екземпляри, които са събирани по Карпатските Планини и от Janka са определени за Rhododendron Myrtifolium Schott et Kotschy. До толкова повече е важно местонахождението в Родопите, защо до сега на целия Балкански Полуостров не само тойзи, но никакъв друг вид от рода на Rhododendron не е намиран и това обстоятелство е дало повод на Ami Boué в своята вегетация на Европейска Турция, кога описва Алпийския неин район, да отбележи ненамиранието на Алпийските рози. Друго още по важно обстоятелство е това, че до сега Rhododendron Myrtifolium Schott et Kotschy е намиран само на Карпатите от към Австрийска страна. (Трансилвания, Банат и Галиция) и Румъния). И това показва за сродството на растителността от Родопите и Карпатите.“12
Пет-шест години след откриването му в Рила рододендронът бил намерен от ботаника Иван Урумов и в Стара планина, под връх Юмрукчал (Ботев). Ето как сам той описва перипетиите си, свързани с това ботаническо събитие: „В Ново село (Троянско) имах познат млад момък, който няколко пъти ми е бивал водач по Балкана. Дойде да ме види и ме покани да му гостувам на стружницата под Юмрукчал, където имало разнообразни билки, и да видя прочутото „пръскало" водопада. Истина, че тук растителността бе разкошна: събрах за пръв път Gentiana acaulis, Rhododendron myrtifolium, Gentiana lutea и др. Увлечен от тия неочаквани раритети, неусетно съм се покачил на една порядъчна височина, но когато померих да сляза, бе ми невъзможно: водачът се изкачи при мене, посочи ми една урва като най-лесно място за слизане. Като видя, че не ще мога да сляза, взе едно въже, върза ме и ме спусна през урвата надолу, та дълго време краката ми неволно танцуваха“13.
Алпийската роза е била обект на интерес от цар Борис III, който предприема специално пътуване до Рила за да я види. Професор Стефан Станев в своята известна книга „Звезди гаснат в планината“ разказва14:
За рододендрона и всички други растения данните във „Флорите“ са кратки и ясни: среща се тук и тук, на такива и такива места, цъфти през тези и тези месеци и толкова. А понякога зад сухите и лаконични данни се крият интересни случки и събития, в които растения и планини се преплитат с човешки съдби и страсти, навяват тъга или носят забавен хумор, припомнят разгорещени спорове или горчиви разочарования. Дали и около Рододендрон миртифолиум няма някаква интересна история? Кой ли го е открил за пръв път в България? Наш ботаник или пак проф. Веленовски? В Рила или в Стара планина по-напред е станало това? Въпросите идваха един след друг и за да им отговоря, трябваше доста да се поровя из старите книги и статии. Най-важното беше да се „напипа“ някаква следа и да се тръгне по нея. В случая такава следа се оказа една снимка, правена през 1919 г., на която можах да разпозная цар Борис и нашите изтъкнати учени акад. Иван Буреш, акад. Николай Стоянов, акад. Борис Стефанов и д-р Борис Ахтаров. От текста се разбираше, че те са се фотографирали на вр. Белмекен, за да ознаменуват повторното намиране на Рододендрон миртифолиум в България. Позвъних на акад. Буреш и на другия ден бях при него в София.
– Добре си спомням тази екскурзия – веднага се сети той – Най-напред царят си загуби новата винтяга, а после аз едва не се простудих в блатото под върха.
Той пак погледна снимката и заразказва по-подробно:
– Вече съм забравил кой точно беше намерил рододендрона за пръв път в България, но знам добре, че то е било някъде в околностите на вр. Белмекен и дълги години след съобщението находището не беше потвърдено отново. Цар Борис и моите приятели, ботаниците Н. Стоянов, Б. Стефанов и Б. Ахтаров, много се интересуваха от това растение, искаха да го видят на живо в природата, да разберат къде расте, при какви условия и т. н. В началото на септември деветнайста година, когато е правена тази снимка, отидохме за няколко дни в Рила и от Саръгьол тръгнахме за Белмекен. Случихме много лошо време, но кой ти обръща внимание на времето. Млади бяхме тогава, нищо не можеше да ни уплаши. На царя се падна щастието пръв да види рододендрона и възрадван, той заслиза към него по сипея на стръмна урва. Какво слизане беше! По едно време той си съблече винтягата – поне тя да не му пречи и с големи мъки се добра до храстчето. Ние го наблюдавахме напрегнато и силно се притеснявахме да не се срине надолу по урвата. Царят откъсна няколко клонки и как се върна обратно – той си знаеше! А винтягата му остана там, метната на една скала. Никой нямаше куража да слезе да я прибере, пък и царят и дума не даваше да става за подобен риск. На всичко отгоре взе да се смрачава и трябваше да побързаме. Малко по-надолу, на далеч по-безопасно място, отново видяхме рододендрона и ботаниците отчупиха няколко клонки за хербария.
От бързане ли, от радост по рододендрона ли, не знам, но вместо по пътеката нагазихме в едно блато, „Чалтъците“ му викаха. Пръснахме се на разни страни, уж по-лесно да намерим място за излизане, а то едва не се загубихме в тресавището. Викахме из тъмнината, подканяхме се. Най-сетне се събрахме пак заедно и криво-ляво се измъкнахме на някаква пътека. Скоро се добрахме и до шосето за Саръгьол, но колата я нямаше. Както после разбрахме, шофьорът дълго се въртял наоколо и като не ни видял, решил, че сме минали по други пътеки и се върнал в базата ни в Саръгьол. И уморени бяхме, и мокри, и гладни, но щом излязохме на шосето, всички в един глас запитаха: Рододендронът, къде е рододендронът?
– У мен е казах и извадих от раницата си кутията с клонките, отчупени от царя. – Губи ли се такова драгоценно нещо!
Между другото, сега се сещам, че на следващия ден по билото на вр. Ибър царят намери и една нова за българската флора високопланинска върба – дребно стелещо се храстче, забравих точно кой вид беше.
...
Кажете нещо повече за увлеченията на царя по ботаниката помолих аз.
Цар Борис имаше истинско, неподправено увлечение към ботаниката, също и към зоологията, което беше наследил от баща си цар Фердинанд. Опитите да се представя тази негова слабост като аристократичен снобизъм или царска поза са просто неверни и носят политически отсенки. Царят от малък ходеше на природонаучни екскурзии с баща си, понякога идваше и с мен на Витоша или из софийските околности. Още тогава той познаваше много растения и животни и знаеше латинските им имена, а по-сетнешните му познания върху флората и фауната често удивляваха специалистите у нас и в чужбина. Той разшири и обогати създадените от цар Фердинанд Царски природонаучни институти (Природонаучния музей, Зоологическата градина, Ботаническата градина и др.), които поддържаше със свои лични средства, организираше екскурзии за проучване на нашата флора и фауна, на които канеше Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Ахтаров, Д. Илчев и други ботаници и зоолози, полагаше грижи за обогатяване на сбирките в музея и градината, често сам донасяше живи растения от природата или без колебание даваше пари за купуване на интересни колекции. Така например с негово съгласие и с пари от цивилната листа бяха закупени всички частни хербарии на нашите първи ботаници и по този начин те бяха спасени от разпиляване и станаха достъпни за научно ползване. А алпинеумите и ботаническите градини? Те бяха така добре подредени и богати, че правеха силно впечатление на всички специалисти от чужбина, които ги посещаваха. По времето на цар Борис започна да излиза и научното списание „Известия на Царските природонаучни институти“, в което са отпечатани и десетки ботанически статии на Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Ахтаров и други автори. Да, много може да се говори на тази тема, според мен тя заслужава специално научно изследване, но такава е накратко истината. В заключение може да се каже, че ако нашето природознание и по-специално ботаниката има значителни постижения и заслужен авторитет сред научния свят, заслуга за това се пада и на цар Фердинанд, и на цар Борис.
Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Иван Костадинов администратор на групата Флора БГ/ Flora BG, който щедро сподели местоположението на заснетата тук Алпийска роза.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Станев, Ст. 2013. Звезди гаснат в планината. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив.
3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Ива Апостолова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 М. Анчев. 1982. Във: Флора на Народна Република България. Том VIII. София.
7 Веска Русакова. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.
8 Веска Русакова. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.
9 Adam Boratynski, Marcin Piwczynski, Yakiv P. Didukh, Lidia Tasenkevich, Angel Romo & Halina Ratynska. 2006. Distribution and phytocoenotic characteristics of relict populations of Rhododendron myrtifolium (Ericaceae) in the Ukrainian Carpathians - Polish Botanical Studies 22: 53-62.
10 Valdés, B. 2009+: Rhododendron. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. Published at https://europlusmed.org/. - посетен на 6 ноември 2025 г.
11 Valdés, B. 2009+: Rhododendron. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. Published at https://europlusmed.org/. - посетен на 6 ноември 2025 г.
12 Стефан Георгиев. 2013. Избрани трудове. Съставител Стефан Станев. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
13 Станев, Ст. 2013. Звезди гаснат в планината. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив.
14 Станев, Ст. 2013. Звезди гаснат в планината. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив.