Полска поветица

Convolvulus arvensis

Снимки на Полска поветица (Convolvulus arvensis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Полска поветица /по̀лска повѐтица/, Съвлек. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.

Латинско име

Convolvulus arvensis L. - чете се "конволвулус арвензис".

Родовото име Convolvulus е образувано от латинската дума convolere означаваща обраствам, обвивам - поради това, че поветицата се катери по други растения и предмети и така ги обраства. Видовото име arvensis означава "полски", т. е. "растящ в полето"^[1].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен и често срещан в България.

Описание и разпознаване

Полската поветица е многогодишно, увивно растение. Коренищата достигат до 2,6 метра дължина. Стъблата дълги от 40 до 150 cm, голи или разредено влакнести, стелещи ли се или увивни. Листата тревисти, на дръжки, които са 2-3 пъти по-къси от петурите, самите петури яйцевидни до продълговато яйцевидни, триъгълни до линейни, от 1 до 5 cm дълги и от 0,6 до 4 cm широки, притъпени до заострени или късо островърхи, в основата копиевидни до стреловидни, целокрайни, по-рядко напилени или вълновидно изрязани, голи или разредено разперено влакнести. Цветовете са разположени по един или по 2 (рядко 3) в пазвите на листата. Венчето от 1,5 до 2,5 cm дълго, 4-5 пъти по-дълго от чашката, бяло или розово, фунийката отвън с 5 надлъжни, тъмни, голи, само в горната си част разредено късовлакнести ивици. Цъфти май-октомври. Едно растение образува от 25 до 300 семена годишно^[2]^[3].

Биология и екология

Полската поветица започва да расте ранно пролетта и растежът ѝ продължава до първите студове. Цветовете ѝ стоят отворени само един ден, след което прецъфтяват. Нектарът се произвежда в дъното на цвета и привлича различни опрашители, включително пчели от сем. Halictidae (някои, от които посещават само цветове на растения от род Поветица), медоносни пчели, пеперуди. Семената имат много голяма издръжливост. Установено е, че 65% от изсушени семена са запазили кълняемостта си след престой от 55 години. Семената се разпространяват от вода и от птици^[4].

Местообитание

По тревисти, каменисти и храсталачни места, плевел в нивите, бурен край пътища, дворове, градини, изкопи, в низините и планините^[5].

Разпространение в България

Расте в цялата страна. От 0 докъм 1000 метра надморска височина^[6].

Общо разпространение

Естественото разпространение включва Европа и Азия. Пренесен от човека в цял свят.

Значение

Полската поветица е плевелно и лечебно растение^[7]. Полската поветица се разглежда, като едно от десетте най-опасни растения в света - поради широкото си разпространение, обилието си и силното неблагоприятно въздействие, което има върху селското стопанство^[8].

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бухтица-С. Г.; бела рада; бела рокличка; веруга (с. Хвойна, Асеновградско); всевлак; дива ачик джефа (тур.)(Ловеч); дива бела рокличка (Търново, с. Арбанаси); дива джефа; дива рокличка; дива слачка; диво телеграфче; зурличка; кадънче; кошари (с. Баня, Чепино); сплит (с. Мисловшица, Трънско); поветица; повитица; повой (с. Баня, Чепино); полска повитица (прев.); полска роклица (прев.); полско телеграфче (прев.); попенец; роклица; рокличка; слачец; слачка; свлак (с. Драгоман); съвлак; съвлек (с. Алада, Свиленградско; с. Бездън, Опицвет, Софийско; Чирпан); телеграфче (Умортаг, София, Ловеч); телеграф; тилиграф (с. Арбанаси, Търново); устреличе; цвете джефа; чадърче; червена чучулига; червена чючюлига (Мъглиж)^[9].

Вижте също

Растенията по нашите улици

Дърветата в България

Храстите в България

Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys) или какво е сексуална измама в света на Орхидеите?

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

[1] Kelly E. Lyons, Convolvulus arvensis, in: Bugwood Wiki - http://wiki.bugwood.org/Convolvulus_arvensis.

[2] Кузманов, Б. 1982. Флора на Н. Р. България, том VIIІ, София.

[3] Kelly E. Lyons, Convolvulus arvensis, in: Bugwood Wiki - http://wiki.bugwood.org/Convolvulus_arvensis.

[4] Kelly E. Lyons, Convolvulus arvensis, in: Bugwood Wiki - http://wiki.bugwood.org/Convolvulus_arvensis.

[5] Кузманов, Б. 1982. Флора на Н. Р. България, том VIIІ, София.

[6] Кузманов, Б. 1982. Пос. източник.

[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[8] Holm, L., D.L. Plunknett, J.V. Pancho, J.P. Herberger. 1977. The Worlds Worst Weeds: Distribution and Biology. University Press of Hawaii, Honolulu, по Kelly E. Lyons, Convolvulus arvensis, in: Bugwood Wiki - http://wiki.bugwood.org/Convolvulus_arvensis.

[9] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

Convolvulus arvensis in English