БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Канадска злолетица, Канадска коница.
Erigeron canadensis L. - чете се „ери́герон канаде́нзис“1. Видовото име canadensis означава „канадски“2. Среща се и като Conyza canadensis (L.) Cronquist.
Канадската злолетица е едногодишно до двугодишно тревисто растение. Отличителните белези на вида са: голите (без власинки) обвивни листчета на кошничките (при близките видове Суматренска злолетица (Erigeron sumatrensis) и Южна злолетица (Erigeron bonariensis) са с власинки) и ясно видимите, дълги над 0,5 mm езичести цветове (при другите близки видове липсват или са по-къси 0,5 mm и трудно видими). Следва подробното описание3:
Стъблата (10) 30-100 (200) cm високи, в долната част прости, в горната – разклонени, гъсто облистени, разредено, разперено простовлакнести, зелени.
Листата са обратно-тясноланцетни, дълги 1-10 cm, широки 0,1-1 cm, долните раноопадащи, на къси дръжки, горните по-дребни, приседнали, от двете страни почти голи, по ръба ресничести.
Съцветието метлицовидно, с многобройни звънести кошнички, разположени поединично на дълги дръжки.
Обвивните листчета в 2-3 реда, линейно-ланцетни, 1,5-3,0 (4) × 0,20-0,25 mm, голи или почти голи.
Езичестите цветове в няколко реда, езичето 0,5-0,8(1,0) mm дълго, равно или едва по-дълго от хвърчилката, възбяло до пурпурно; тръбестите 5, бледожълти.
Плодовете обратнояйцевидни, сплеснати, 1,0-1,25 mm дълги плодосемки, разсеяновлакнести, с кафеникаво-белезникава хвърчилка.
Образува огромно количество плодосемки – 60-70 от една кошничка и до 200 000 – 230 000 от едно добре развито растение. Благодарение на хвърчилката, плодосемките се разнасят от вятъра, като 99% от тях попадат на разстояние до 100 m от майчиното растение, а останалите се отнасят на по-големи разстояния – 500 и повече метра.
При експериментални условия най-висока кълняемост на семената се наблюдава при 24/20°C дневна/нощна температура и при неутрална до леко алкална среда. Семената покълват и при високи количества NaCl в средата, което показва, че видът може да се развива и върху засолени почви. Най-висока кълняемост се наблюдава на повърхността на почвения субстрат, на дълбочина 0,5-1,0 cm кълняемостта значително намалява (под 10%), а на дълбочина 5-6 cm семената не покълват. По-голяма част от тях покълват през есента, като се формират презимуващи листни розетки, а малка част – през пролетта. Не е точно установен периодът, за който семената остават жизнени, но има съобщения в литературата за 10-20 години.
Среща се предимно в създадени от човека или нарушени в значителна степен местообитания – пустеещи, изоставени и необработвани места, край пътища, жп линии, селища, заплевител в окопни култури, лозя, градини, посеви на фуражни култури, интензивно използвани пасища, пясъчни дюни, крайречни заливни тераси и други.
Пионерен вид, един от най-рано настаняващите се върху нарушени или новосъздадени местообитания, лишени от растителна покривка. Често образува смесени находища с Erigeron bonariensis или E. sumatrensis, или и с двата вида заедно.
При подходящи условия образува многочислени популации с десетки хиляди растения. Плътността може да достигне ок. 1000 растения/m². Конкурира се с местните видове за хранителни вещества, светлина и пространство. Един от най-често срещаните плевели в окопни култури, лозя, градини, където при масово развитие води до значително намаляване на добивите от културните растения. В пасищата води до понижаване на тяхната продуктивност (не се пасе от животните)4.
Канадската злолетица е инвазивен вид, който произхожда от Северна Америка. Интродуциран непреднамерено, като не е известно точното време и начин на проникване. Първите литературни данни за наличие на вида в България са от 1883 г., но се е появил значително по-рано на територията на страната.
Разпространен във всички флористични райони на страната, от морското равнище докъм 1500 (2000) m надморска височина.
Пренесен в Европа през 17 в. и днес е един от най-широко разпространените чужди видове. Натурализиран на всички континенти с изключение на Антарктида – вероятно най-широко разпространеният чужд вид и в света5.
Единични растения и малки групи могат да бъдат унищожени по механичен път – чрез изкореняване, окопаване или дискуване на фаза листни розетки.
Косенето може да забави образуването на семена в находището и по този начин розетките се формират късно през есента и смъртността им през зимата е по-голяма.
За големи групи се използва химична борба с хербициди. Най-ефективно е третирането през есента или рано напролет, когато розетките активно нарастват и все още не са формирани цветоносните стъбла.
В повече от 10 страни в света вече са се появили резистентни към глифозат и други хербициди популации, които са се разпространили на големи площи. Унищожаването на тези популации е значително по-трудно, като се прилага комбинация от хербициди, към които дадената популация не е устойчива6.
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
Разпознаване на видовете от род Злолетица (Erigeron), които са естествено разпространени в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
4 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
5 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.