БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Суматренска злолетица.
Erigeron sumatrensis Retz. - чете се "ери́герон суматре́нзис"1. Среща се и като Conyza sumatrensis.
Суматренската злолетица e едногодишно до двугодишно тревисто растение. Стъблата (50)100- 150(230) cm високи, в долната част прости, сиво-зелени, в горната разклонени, гъстооблистени, гъстовлакнести, с два типа власинки гъсти, прилегнали, насочени нагоре къси и разредени, разперени дълги. Листата 4-10 cm дъли и 0,6- 1,0 (1,2) cm широки, елиптично-ланцетни до продълговато-яйцевидни, прилегнало-късовлакнести, долните раздалечено назъбени, с къси дръжки, рано опадващи, горните почти целокрайни, по-дребни, приседнали. Кошничките звънести, многобройни, поединично на дълги дръжки, образуващи удълженоромбично метличесто съцветие; страничните клонки не надвишават връхната клонка. Обвивните листчета в 2-3 реда, 3-5 mm дълги, линейно-ланцетни, гъсто-късовлакнести, сиво-зелени. Езичестите цветове 130-200, в няколко реда; езичето по-късо от 0,5 mm, незабележимо, белезникаво; тръбестите ок. 15, бледожълти. Плодовете 1,0-1,5 mm дълги, обратнояйцевидни, сплеснати плодосемки, с бледокафеникава хвърчилка2.
Суматренската злолетица е близка до Южната злолетица (Erigeron bonariensis), при която страничните клонки на съцветието са по-дълги от централната (съцветието фуниевидно в очертание), обвивните лисчета обикновено пурпурно обагрени на върха и хвърчилката белезникава, както и с Канадската злолетица (Erigeron canadensis), която е с голи или почти голи обвивни листчета на кошничките и 0,5-1,0 mm дълги езичета на езичестите цветове3.
Самосъвместим и предимно самоопрашващ се вид, макар че кръстосано опрашване от насекоми също се осъществява, цъфти юли-октомври, плодоноси юли-ноември. Образува огромно количество цветни кошнички - до 1200 и ок. 200 000 плодосемки от 2 m високо растение. Благодарение на хвърчилката плодосемките се разнасят от вятъра на големи разстояния. Най-висока кълняемост се наблюдава на повърхността на почвения субстрат, при наличие на светлина. По-голяма част от семената покълват през есента, като се формират презимуващи листни розетки4.
Среща се на слънчеви или слабо засенчени места, предимно в създадени от човека или нарушени в значителна степен местообитания - пустеещи, изоставени и необработвани земи, край пътища, жп линии, селища, заплевител в окопни култури, лозя, градини, интензивно използвани пасища и вторични тревни съобщества, пясъчни дюни, крайречни заливни тераси и др. Пионерен вид върху нарушени или новосъздадени местообитания, лишени от растителна покривка. Често образува смесени находища с Южната злолетица или Канадската злолетица, или и с двата вида заедно, като в тези случаи достига най-големи размери5.
Суматренската злолетица e по-топлолюбива от Канадската, но е по-малко топлолюбива от Южната, което съответства на разпространението на трите вида в страната: Канадската е разпространена във всички флористични райони, като се изкачва до 1500 (2000) m н.в., докато Южната ce cpеща само в по-топлите части на страната докъм 500 m н.в. При подходящи условия образува многочислени популации с десетки до няколкостотин индивида. Конкурира се с местните видове за хранителни вещества, светлина и пространство. Водни екстракти от Суматренската злолетица проявяват алелопатична активност, което показва, че алелопатията също има принос за високия инвазивен потенциал на вида. Сравнително често срещан плевел в окопни култури, лозя, градини в южните и източните части на страната, където при масово развитие води до намаляване на добивите от културните растения. В пасищата води до понижаване на тяхната продуктивност (не се пасе от животните)6.
Произхожда от Южна Америка7.
Непреднамерено въведен (интродуциран) у нас, като не е известно точното време и начин на проникване. Най-старите хербарни материали са от 2006 г. от района на сп. Журналист, Варна. Публикуван като нов вид за българската флора през 2009 г. Широкото му разпространение в страната показва, че видът е интродуциран значително по-рано, но не е разграничаван от E. canadensis и E. bonariensis, главно поради липсата на подходяща таксономична литература8.
Разпространен в Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Западен Предбалкан, Софийски район, Западни гранични планини, Струмска долина, Беласица, Долината на р. Места, Пирин (Северен), Рила, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, докъм 1000 мeтра надморска височина9.
В Европа е регистриран за първи път като подивял вид през 1875 г. във Франция. От страните на Балканския полуостров, освен в България, е регистриран в Албания, Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватска, Словения, Турция. Натурализиран в по-топлите части на всички континенти с изключение на Антарктида10.
Единични растения и малки групи могат да бъдат унищожени по механичен път чрез изкореняване, окопаване или дискуване на фаза листни розетки. Косенето може да забави образуването на семена в находището и по този начин розетките се формират късно през есента и смъртността им през зимата е по-голяма. За големи групи се използва химична борба с хербициди (глифозат, глюфосинат и др.). Най-ефективно е третирането през есента или рано напролет, когато розетките активно нарастват и все още не са формирани цветоносните стъбла11.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
3 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
4 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
5 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
6 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
7 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
8 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
9 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
10 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
11 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.