Източен див слънчоглед

Doronicum orientale

Снимки на Източен див слънчоглед (Doronicum orientale)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Източен див слънчоглед.

Латинско име

Doronicum orientale Hoffm. - чете се "дороникум ориентале".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Източният див слънчоглед е многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Люспите на върха на коренището и основата на долните слиста покрити с дълги бели власинки. Стъблата изправени, високи 30-50 cm. Приосновните листа са разположени на дълги дръжки, яйцевиднозакръглени, бъбрековидни или триъгълносърцевидни, 6-10 cm дълги и 5-8 cm широки, в основата си - сърцевидни. Стъбловите листа са 1-2, по-дребни, без дръжки, обхващащи стъблото с основата си. Цветните кошнички са с диаметър 3-5 cm, разположени единично на върха на стъблото. Цъфти април-май^[1]^[2].

Източният див слънчоглед се различава от другите 3 вида диви слънчогледи растящи в България по следното:

От Унгарския див слънчоглед (Doronicum hungaricum) се различава по формата на основата на приосновите листа - при Източния са сърцевидни (както и при останалите два вида), докато при Унгарския листата са постепенно стеснени в дръжка.
При Австрийския див слънчоглед (Doronicum austriacum) стъблото е с 4 и повече цветни главички, при Източния обикновено с 1 главичка на стъбло, рядко 2 или 3.
При Източния див слънчоглед в основата на дръжките на листата излизащи от коренището има дълги бели власинки, които липсват при Стълбчестия див слънчоглед (Doronicum columnae). Освен това Източния расте обикновено до 800 метра надморска височина, докато Стълбчестия обикновено над тази височина.

Местообитание

Тревисти, каменливи и храсталачни места, в равнините и предпланините (рядко и в планините)^[3].

Разпространение в България

Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Предбалкан, Струмска долина, Рила, Родопи, Тунджанска хълмиста равнина (Ямболска Бакаджик, Тополовград), Тракийска низина (Харманли). От морското равнище докъм 800 (рядко до 1600) метра надморска височина^[4].

Общо разпространение

Югоизточна Европа, Източно Средиземноморие, Югозападна Азия (Мала Азия)^[5].

Значение

Растение с високи украсни (декоративни) качества^[6].

Вижте също

Дърветата в България

Източници на информация

[1] Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[4] Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[5] Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.

[6] К. Методиев - лично наблюдение.

Doronicum orientale in English