Българска паламида

Cirsium bulgaricum

Снимки на Българска паламида (Cirsium bulgaricum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Българска паламида.

Латинско име

Cirsium bulgaricum DC. - чете се "ци́рзиум булга́рикум"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона². За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"³. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Резките промени в антропогенно повлияните съобщества, в които е разпространен и ограниченото разпространение в България."

Описание и разпознаване

Българската паламида е двугодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са: Листата не са низбягващи, отгоре са покрити с гъсти твърди четинки. Средните обвивни листчета стеснени над долната третина, към върха неразширени или разширени до 1 mm и завършват с белезникав твърд бодил. Следва подробното описание:

Стъблата високи 60–100 cm.

Листата перестонаделени, равномерно разположени по цялото стъбло, отдолу паяжинесто до вълнестовлакнести; листните дялове ланценти до тяснотриъгълни, с твърди връхни 3–10 (16) mm дълги бодили.

Кошничките 1–10, с 2–6(9) разположени непосредствено под всяка кошничка прости, ланценти до тяснотриъгълни листа.

Обвивката дълга 24–35 mm и широка 22–35 mm, яйцевидносферична, разпръснато паяжинестовлакнеста до гола.

Външните обвивни листчета почти изправени, средните изправеноотклонени навън, леко разширяващи се към върха, който е снабден с 1–3.5 mm дълъг бодил.

Цветовете пурпурни.

Плодосемките дълги 5–6 mm.

Хвърчилката дълга 19–12 mm.

Цъфти юни-август, плодоноси август-октомври.

Насекомоопрашващо се растение.

Размножава се предимно със семена^2.

Местообитание

Среща се по покрайнините на деградирали смесени церово-благунови гори, из рудерализирани пасища, край пътища и селища. Популациите са с групово разпределение на индивидите и имат добри възобновителни способности³.

Разпространение в България

Южното черноморското крайбрежие и Странджа; до 300 m надморска височина⁴.

Общо разпространение

България и Турция (Европейската част и Западен Анадол)⁵.

Бележки

Българската паламида е описана като нов вид за науката и е наименувана "българска" (bulgaricum на латински) от швейцарския ботаник Огюстен Пирам дьо Кандол (на френски: Augustin Pyrame de Candolle, роден 1778 г. - починал 1841 г.). Описанието е публикувано през 1838 г. в част Шеста на неговия труд Prodromus Systematis Naturalis Regni Vegetabilis. В края на описанието за разпространението на вида е записано "In sylvis Bulgariae copisissime ad pagum Ineada" - в превод от латински: "В горите на България много обилно (растящ) при село Инеада"⁶, поради и което (както изглежда) е наречена "българска".

Населеното място Инеада съществува и сега - малко турско градче, разположено на турското черноморско крайбрежие, южно от границата с България. Защитена местност "Силистар", в която са заснети показаните тук снимки, се намира само на около 15 километра северно от гр. Инеада⁷.

Забележително е, че дьо Кандол смята, че горите край Инеада са български доста години преди освобождението на България.

Съкращението DC. след латинското име на Българската паламида e съкратеното фамилното име на Огюстен Пирам дьо Кандол – De Candolle и показва учения, описал вида⁸.

Видът се среща в последно време и под името Lophiolepis bulgarica (DC.) Del Guacchio, Bureš, Iamonico & P.Caputo⁹.