БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Петнист змиярник, Змийски лапад.
Arum maculatum L. - чете се "а́рум макула́тум"1. Видовото име maculatum означава "петнист, на петна"2.
Петнистият змиярник е многогодишно тревисто растение, високо от 15 до 35 cm.
Грудката е цилиндрична и се развива повече или по-малко хоризонтално.
Стъблата са безлистни, цветоносни.
Листата са с тънки дълги дръжки, разширяващи се в основата във влагалища, които обгръщат цветоносното стъбло. Листната петура е стреловидно копиевидна или копиевидна, често с тъмни петна.
Съцветието е дълго до 3 см, обвито с покривало (спата), което отвън е зеленикаво, отвътре жълтозелено, в долната част пурпурно, обхващащо изцяло съцветието, а нагоре е фуниевидно отворено.
Женските цветове са с едногнезден плодник и са разположени в долната част на съцветието.
Мъжките цветове са с по една тичинка и се намират над женските.
Съцветието завършва с жълт или виолетов бухалковиден придатък, дълъг до 7 см.
Плодът е сочна оранжевочервена ягода.
Семето е дълго 4-5 mm, леко странично сплескано.
Начинът на опрашването при змиярниците е много необичаен и в основата му стои измамата на насекомите опрашители.
Преди да разкажем за начина на опрашване е нужно да разгледаме по-подробно устройството на съцветието чрез 3 снимки, които следват. Преди това припомняме, че съцветието е структура, която носи група от цветове:
Съставни части на съцветието на Петнистия змиярник
- с бяла рамка е оградена спатата (покривния лист)
- с червен правоъгълник е ограден придатъка на съцветието
- със синя елипса е очертана свободната част на спатата
- с жълт квадрат е очертана кухината на спатата, в която са разположени цветовете
Съставни части на съцветието на Петнистия змиярник (спатата при кухината е разкъсана, за да се видят цветовете)
- с бяла линия и 1 е посочена спатата
- с червен правоъгълник (2) е ограден бухалковидния придатък на съцветието
- със син правоъгълник (3) са очертани женските цветове
- с лилав правоъгълник (4) са очертани мъжките цветове
Съставни части на съцветието на Петнистия змиярник (поглед само към участъка в който са разположени цветовете)
- с червен правоъгълник (1) са очертани цъфтящите женски цветове
- с жълта рамка (2) са очертана мъжките цветове, които все още на са разцъфтели
- с бяла рамка (3) са очертани четинките, които възпрепятстват бягството на опрашителите (прочети по-долу)
Цветовете на Петнистия змиярник се опрашват от дребни видове мухи, най-често от семейство Psychodidae. Както е известно, ларвите на много от видовете мухи се хранят с разлагащи се животински трупове (мърша), с екскременти (фекалии) и други разлагащи се вещества. Миризмите, които изпускат тези материи са сред най-неприятните за човека, но са много привлекателни за мухите, тъй като за тях са храна. И така, какво се случва, когато зацъфти Петнистият змиярник?
Първо започват да цъфтят женските цветове (с 1 и червен правоъгълник на последната снимка). Пурпурният придатък, разположен на върха на съцветието е богат на нишесте. При започване на цъфтежа нишестето започва бързо да се разгражда, предизвиквайки силно затопляне на придатъка. При този процес температурата на придатъка може да се увеличи с над 15 градуса спрямо околната температура. Явлението се нарича термогенеза. По същото време придатъкът започва да произвежда вещества, наречени алифатни моноамини. За нашето обоняние тези химически съединения имат "аромата" на мърша и/или екскременти, но за мухите са знак за наличие на храна за техните ларви. Произведени и изпарени от загрелия придатък те се носят във въздуха около цъфтящия змиярник, примамвайки мухите в околността. Пурпурния цвята на придатъка и пурпурните оттенъци на спатата засилват измамното впечатлението на мухите, че са попаднали на любимия си субстрат - мърша.
Тук започва второто действие на драмата. Мухите долитат до съцветието и търсейки хранителена среда за своите ларви, биват насочвани от спатата му, подобно на фуния към кухината в основата му, където са разположени цветовете. Тук бедните мухи се озовават ни повече, ни по-малко в истински капан. Стените на спатата са хлъзгави и двукрилите затворници не могат да изпълзят по нея, а четинките над мъжките цветове (с 3 и бял правоъгълник на последната снимка) пречат на мухиците да излетят. Лазейки в този арест, тези от мухите, които вече са били затворени в друго съцветие преди това и носят прашец опрашват женските цветове. Междувременно, растението се грижи за своите затворници - женските цветове отделят сладникав сок, с който мухите се подхранват за да имат сили за следващата задача, която ще им постави растението.
След около денонощие женските цветове прецъфтяват и започва цъфтежа на мъжките (означени с 2 и жълт правоъгълник на последната снимка), същевременно вътрешната повърхност на спатата губи тургор и става по-грапава, а четинките над цветовете повяхват. Това дава възможност на пленените мухи да се измъкнат нагоре, разбира се преминавайки през мъжките цветове, където биват обилно поръсени с прашец, който трябва да транспортират до следващото съцветие, за да осъществят кръстосаното оплождане. Излезли на свобода, те все още не са намерили хранителна среда за ларвите си и търсейки бъдещ дом за своето поколение, отново влизат в капана на друго растение и така извършват опрашването на неговите женски цветове5, 6.
С опрашването на цветовете не приключва експлоатацията на животни от Петнистия змиярник. Узрелите плодове на растението са, както е казано в ботаническото описание, "сочна оранжевочервена ягода". Тези ягоди са отровни за човека, но не и за птиците, които се хранят с тях. Поглъщайки ги, те смилат месеста им част, но не и семената, които, след приключването на храносмилателния процес, ги отделят чрез екскрементите си и така растението се заселва на нови места7.
Не може да не отбележим, че птиците са доста по облагодетелствани от мухите - не са излъгани, не се налага да стоят в затвор и получават храна за услугата, която оказват на растението.
Описаният по-горе начин на опрашване на цветовете на Змиярника е непредставимо и необяснимо как би могъл да възникне чрез механизмите, които се приписват на т. нар. еволюционна теория. Няма и някакви доказателства за това, както обикновено. Разбира се, за всеки здравомислещ човек е очевидно, че Всемогъщият Бог, "Творецът на всичко видимо и невидимо" е създал и това чудно създание - Петнистия змиярник, за което Слава Богу!
Расте из сенчести и влажни гори и храсталаци8.
В цялата страна от морското равнище докъм 1800 метра надморска височина9.
Европа, Кавказ и Мала Азия10.
Лечебно и ☠силно отровно растение!☠11.
Грудка от змиярник Tuber Ari maculati (Tuber Aronis)12.
Билката е притежава противовъзпалително и откашлично действие, което се дължи на полизахаридите.
Свежите грудки имат лютив вкус и са отровни. След изсушаване и при изваряване губят отровността си.
Вътрешно се прилага под формата на запарка от сухи грудки при възпаления на храносмилателната система хиперацидитет, язва, колики, метеоризъм, хемороиди и при възпаление на дихателните пътища - бронхити, трахеити и ларингити.
За външна употреба се използва спиртен извлек от свежа или суха билка и се прилага като болкоуспокояващо средство при ревматизъм, подагра, артрити13.
Грудките се събират през пролетта (март - април) при появяване на листата и есента (септември - октомври) след узряване на плодовете.
Не трябва да се събират грудки при пълно развитие на листата и по време на цъфтеж.
Препоръчва се есенното събиране14.
Грудките се изкопават с права лопата или копач. Да се внимава да не се нараняват, тъй като при сушенето почерняват. Изтръскват се от пръстта и след това се изрязват надземните части. Поставят се в торби или кошове и се пренасят до преработвателен пункт15.
Грудките се измиват бързо в течаща вода и се оставят да се отцедят.
Не се допуска измиването да става в реки, потоци или водоеми, тъй като билката е силно отровна.
Едрите грудки се нарязват, при което се отстраняват загнили, кухи и повредени части. След това се разстилат на еднореден пласт върху рамки или постелки в проветриви помещения или на открито, като не се допуска да се овлажняват от дъжд или роса.
Грудките могат да се сушат и като се нанижат на конец или канап и се окачат в проветриви помещения или под навеси.
Билката е изсушена, когато грудките при огъване се чупят и се режат трудно.
При използване на сушилня температурата не трябва да бъде по-висока от 40°С и с добра вентилация.
След изсушаване тънките корени се отделят от грудките чрез претъркване върху желязно сито, при което билката се почиства и от променени при сушенето части16.
Съдържа до 70% нишесте, значително количество полизахариди (глюкоманини около 18%), летливи азотосъдържащи вещества с парлив вкус (амини), никотин и други неидентифицирани алкалоиди, тлъсто масло (около 0,5%), сапонини, флавоноиди и кумарини17.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но при събирането му като лечебно растение да се оставят не по-малко от 1/2 от растенията, за да се осигури естественото вегетативно и семенно размножаване.
При изкопаване на грудките, тези от тях, които са с размери под 3 cm да се заравят обратно в почвата.
Следващото събиране от същото находище се допуска най-малко след 3 години, в зависимост от степента на възстановяване. Не трябва да се изваждат грудки в райони, където видът се среща рядко или е представен само с единични екземпляри18.
Отровни са всички части на растението. Най-чести са отравянията при деца, консумирали плодове, които са със сладникав вкус.
Растението съдържа слабо проучени гликозиди, сапонини, етерично масло, алкалоиди (никотин, аронин, арин).
Признаци на отравяне: гадене, повръщане на кървави материи, студена пот, адинамия, сърдечна аритмия, гърчове, промени в съзнанието, халюцинации, кожен еритем.
Първа помощ и основи на лечението: стомашна промивка с 2% воден разтвор натриев бикарбонат, солево очистително, дихателни аналептици; при гърчове - хлоралхидрат, фенобарбитал; форсирана диуреза, кислородна терапия19.
За този вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: дерви́шка пи́шка - (Стара Загорско); дервишко пишче - (Драмско); зайча пишка - (Чирпанско); заминяк; замьениче; змиянец; змийно грозде; змийски лапад; змийска пче́нка - (Крушево, с. Смилово - Битолско); змийска хурка; змийски лапат; змийски папур; змийско грозде (Разградско); змиув щавлек - (с. Три водици (с. Текира); змиявец; змиянец - (с. Беглерово - Кукушко); змиярник; змейски папур; зъмска лапат (Стара Загора, Сливен); зъмски лапат; зъмски мисир; зъмско грозде; козлец; количав бурен; котешка пишка; лопой (Охрид); ло́пуш (Малко-Търновско); ме́чкина пче́нка (с. Козица, Кичевско); отровен козлец; попова лъжица; пятнист козлец; смоков хлеб; циганско грозде - (Пазарджишко); устреличе - (Тетевенско).20.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
4 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдивчник.
5 Michael Wink. 1997. Plant Biochemistry, цитиран в: Arum Maculatum - an overview.
6 Тахтаджян А (ред.). 1982. Жизнь растений, т. 6: Цветковые растения.
7 Тахтаджян А (ред.). 1982. Жизнь растений, т. 6: Цветковые растения.
8 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
9 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
10 Arum maculatum L. | Plants of the World Online | Kew Science.
11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
15 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
16 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
17 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
18 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране, изд. Билер, София.
19 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
20 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.