Синкава триния.
Trinia glauca (L.) Dumort. - чете се "три́ния гла́ука"1.
Видът в България се разделя на два подвида Trinia glauca ssp. glauca и Trinia glauca ssp. carniolica, като последния е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. НЕ е включен В Червения списък на българските висши растения2.
Многогодишни, тревисти, голи двудомни, монокарпични растения. Стъблото високо от 10 до 40 (50) cm (мъжките индивиди обикновено по-дребни), изправено, ръбесто, често виолетово оцветено, с последователни или срещуположни, широко разперени клонки, долните често дълги почти колкото главното стъбло. Листата от 2 до 3 пъти пересто нарязани, приосновните листа с къси дръжки, разширени в широки влагалища, яйцевидно ланцетни, с 2-5 двойки основни дялове. Сложните сенници многобройни, в основата без обвивка, разположени на върха на стъблото и клонките, образуващи сложни, пирамидални, метлицовидни съцветия; женските индивиди с 4-8, дълги до 5 cm главни лъчи, сенниците с 4-8 цвята, с нееднакви нишковидни, дълги до 15 mm цветни дръжки; мъжките индивиди с 4-5 сравнително по-тънки и по-къси главни лъчи, сенниците многобройни, с малко по-дълги от цветовете цветни дръжки, както и женските без прицветници. Плодовете 2-3 mm дълги, с 3-5 пъти по-дълги от тях дръжки или с почти еднакво дълги до 2 пъти по-дълги от тях дръжки; мерикарпиите с 5 еднакви, добре развити, широки, заоблени, гладки, голи главни ребра с широки канали в тях, вдлъбнатините между ребрата тесни, добре очертани, по-тъмно оцветени. Цъфти през месеците май-юли3.
Сухи, тревисти, каменисти, места, пасища и храсталаци4.
Установен е във всички флористични райони; от 0 до 2000 метра надморска височина5.
Западна, Централна и Южна Европа и Югозападна Азия6.
Стъблото на женските индивиди при узряване на плодовете се откъсва при основата си и търкаляно от вятъра разпространява семената7. Основни опрашители на растението са мравки8.
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
3 Асенов, Ив. 1982. Във: Флора на Народна Република България. Том VІIІ. София.
4 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
5 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
6 Асенов, Ив. 1982. Във: Флора на Народна Република България. Том VІIІ. София.
7 К. Методиев, лични наблюдения.
8 L. G. Carvalheiro, E. R. M. Barbosa and J. Memmott. 2008. Pollinator networks, alien species and the conservation of rare plants: Trinia glauca as a case study. Journal of Applied Ecology 2008, 45, 1419–1427.