Див керевиз, Балдаранолистен азмацук.
Anthriscus cerefolium (L.) Hoffm. - чете се "антрискус церефолиум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дивият керевиз е едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо от 20 до 60 cm, изправено или приповдигащо се, голо или по-рядко при възлите с разперени меки власинки. Листата са триъгълни или триъгълно яйцевидни, 3-4 пъти пересто нарязани, светлозелени, отгоре голи, отдолу по жилките и дръжките с редки, разперени власинки. Главните лъчи са от 3 до 5, по-рядко 2 или 6, в основата без обвивка. Венчелистчетата на цветовете са дълги около 1 mm, бели. Плодовете са дълги 7-10 mm и 1-1,5 mm дебели, продълговато линейни, на върха изтънени в дълго до 4 mm гладко носче, достигащо 1/3, до почти 1/2 от дължината на останалата част от плода; при пълно узряване чернокафяви до черни; покрити с брадавички и четинки (при вариетет cerefolium, който се култивира, са голи и гладки). Цъфти април-юли[1].
Гори, храсталаци, по синори и ливади, край пътища и огради, в градини и по дворове на влажни сенчести тревисти и каменисти места, обикновено като бурен[2].
В цялата страна - от морското равнище до 1100 метра надморска височина[3].
Централна и Югоизточна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия и Мала Азия. В останалите части на Европа се култивира, както и в Азия, Северна Африка, Америка и Нова Зеландия[4].
Листата и младите стръкчета имат приятна анасонова миризма и се употребяват главно пресни като подправка към салати, супи и др. Съдържат 11% протеини и 54% въглехидрати, флавоновия гликозид апинин и малко етерично масло. Плодовете съдържат 1% етерично масло и 13% тлъсто масло. Използва се в народната медицина. Отглежда се заради използването му като подправка, а също има значение и като декоративно растение[5].
В случай, че се събира Див керевиз за използването му като храна, да се внимава да не се обърка с близкия отровен вид – Отровен азмацук (Anthriscus caucalis)!
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България. Том VIII. София.
[2] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
[3] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
[4] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
[5] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.