Джулюн, Воден орех, Дяволски орех.
Trapa natans L. - чете се "тра́па на́танс"1. Видовото име natans означава "плаващ"2.
Видът е ЗАЩИТЕН от закона за биологичното разнообразие.
Едногодишно (според някои източници многогодишно) тревисто водно растение. Стъблото достига 2 и повече метра дължина. Листата са два вида: подводни - наделени на нишковидни дялове и надводни - с мехуресто подути дръжки изпълнени с въздухоносна тъкан и с листна петура с ромбична форма с назъбен външен ръб. Надводните листа образуват плаваща на повърхността розетка. Цветовете са дребни, с бели венчелистчета. Плодът е орех с дебела, черна, твърда обвивка и с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Цъфти юни-юли.
Блата и бавно течащи води3.
Установен е в следните фитогеографски райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара Планина (източна), Родопи (източни) и Тракийска низина. От 0 до 500 метра надморска височина4.
Естествено разпространен е в Европа, Азия и Африка. Пренесен от човека в Северна Америка и другаде.
Плодовете на джулюна са богати на скорбяла и имат приятен вкус (наподобяват на варен картоф или кестен, но по-сладки), поради което се използват за храна от човека от дълбока древност, включително и в България. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка5. В Северна Америка видът се разглежда като опасен, инвазивен, неместен вид и срещу него се води борба.
В България има две села, които носят името Джулюница - едното е в област Велико Търново, а другото в област Русе. Поне едното от тях, това в област Велико Търново, носи името си от растението джулюн6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
5 Станев, Ст. 2006. Звезди гаснат в планината. Пловдив.
6 Станев, Ст. 2006. Пос. източник.