Пепелявосив очиболец

Potentilla cinerea

Снимки на Пепелявосив очиболец (Potentilla cinerea)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Пепелявосив очиболец, Пепелявосиво прозорче.

Латинско име

Potentilla cinerea Chaix ex Vill. - чете се "потенти́ла цине́реа"¹. Видовото име cinerea означава "пепеляв, пепелявосив"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Пепелявосивият очиболец е многогодишно тревисто растение. Основният отличителен белег на вида е, че растението е покрито със звездовидни власинки. Следва подробното описание:

Надземната част на растенията най-често образува сравнително плътни чимове.

Коренищата едри, многоглавести, с многобройни удължени и вкореняващи се разклонения.

Цветоносните стъбла 5-15 см дълги, полегнали или стелещи се, слабо превишаващи приосновните листа, в предната половина разклонени, с гъсти звездовидни власинки и меки прилегнали и изправени неразклонени дълги власинки, понякога и с жлези.

Листата с къси дръжки, дланевидни обикновено с 5 листчета, по-рядко тройни, по изключение дланевидни със 7 листчета; дръжките с обилни звездовидни власинки и меки прилегнали или изправени, неразклонени дълги власинки, рядко с жлези.

Листчетата обикновено 5-20 мм дълги и 3,5-9 мм широки, най-често приседнали или вътрешните с къси дръжки, обратно яйцевидни или продълговато обратно яйцевидни, с клиновидна основа, с 2-6 къси, остри или тъпи зъбци от всяка страна, обикновено тънки и меки, с малко изпъкващи жилки, рядко по-дебели, от двете страни пепелявосиви, с гъсти звездовидни власинки, понякога слабо влакнести и зелени.

Прилистниците на приосновните листа с дълги, тясно линейни ушички; прилистниците на стъбловите листа яйцевидни или продълговати, цели.

Цветовете 15-18 мм в диаметър; цветните дръжки тънки, с обилни звездовидни и меки, прилегнали или изправени, неразклонени власинки, рядко с жлези.

Чашелистчетата с обилни звездовидни и меки, прилегнали и изправени, неразклонени власинки; външните продълговати или линейно продълговати, рядко почти елиптични, значително по-къси и по-тесни от вътрешните, последните яйцевидни или продълговато яйцевидни, остри или тъпи.

Венчелистчетата 4-7 мм дълги, по-дълги от вътрешните чашелистчета, жълти.

Тичинковият пръстен разсеяно влакнест.

Тичинките 20, с къси голи дръжки и със закръглено яйцевидни прашници.

Цветното легло почти сферично, влакнесто.

Яйчниците голи. Стълбчетата пироноподобни, почти връхни, малко по-къси от зрелите яйчници, с разширени близалца.

Орехчетата яйцевидни, набраздени, с неясен ръб, кафявожълти.

Цъфти април-май³.

Изменчивост

Видът има две разновидности (вариетети, var.), които са:

Potentilla cinerea var. cinerea, при който приосновните листа са дланевидни с 5 листчета;

Potentilla cinerea var.tommasiniana (Schultz) Mark., при който приосновните листа са тройни (с три листчета)⁴.

Местообитание

Скалисти и песъчливи места предимно на варовик в равнините и планините⁵.

Разпространение в България

Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Западния Предбалкан, Западна и Средна Стара планина, Софийския район, Знеполския район, Западните гранични планини, Славянка, Средните Родопи, от морското равнище докъм 2200 метра надморска височина^{6, 7}.

Разпространението на двете разновидности, е както следва:

Potentilla cinerea var. cinerea: Черноморското крайбрежие (Варна, с. Просеник, Бургаско), Североизточна България (Лудогорие, Мадара), Средна Стара планина, Знеполския район (Конявска планина, Беледие хан), Западните гранични планини (Кюстендил).

Potentilla cinerea var.tommasiniana: Североизточна България (Разград), Западния Предбалкан (с. Пършица, Врачанско), Средна Стара планина, Софийския район, Знеполския район, Славянка, Средните Родопи (вр. Сютка⁸). Посочва се за Западна Стара планина (Петрохански балкан) и Витоша⁹.

Общо разпространение

Централна, Източна, Южна (на изток от Испания) и Североизточна (Балтийски район) Европа¹⁰.

Значение

Пепелявосивият очиболец е декоративно растение¹¹.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys) или какво е сексуална измама в света на Орхидеите?

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Маркова, М. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, изтаделство на БАН.

4 Маркова, М. 1973. Пос. източник.

5 Маркова, М. 1973. Пос. източник.

6 Маркова, М. 1973. Пос. източник.

7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.

8 Върховете Голяма Сютка и Малка Сютка се намират в Западни Родопи - бележка К. Методиев.

9 Маркова, М. 1973. Пос. източник.

10 Маркова, М. 1973. Пос. източник.

11 К. Методиев.

Potentilla cinerea in English