Блатняк, Блатник, Блатниче.
Caltha palustris L. - чете се "ка́лта палу́стрис"1. Видовото име palustris означава "блатен, мочурен, растящ в блатисто място"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Блатнякът е многогодишно тревисто растение, високо до 50 cm. Листата са цели, по ръба назъбени, последователно разположени. Цветовете са жълти, разположени на върха на стъблото, единично или по няколко. Чашката едра, венчевида, съставена от 5 листчета. Тичинките и плодниците многобройни3. Цъфти през май-юли4.
Мочурливи и заблатени ливади край потоците5.
В по-голяма част от страната, от 0 до 2500 метра надморска височина6.
Блатнякът е лечебно, отровно и декоративно растение7.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: блатен крокон; блатниче (Софийско); бла́тничи (Елена); белокрилник; гергьовско цвете; георгьовче; джу́рджовъц (Брезник, Трън); жабешко цвете (Пирдопско); жабинек; жабърняк; желтениче; желтурче; жълт блатняк; змиев трън; змиено грозде; змийно грозде; змийни любеници; змийско грозде; змиено ножчи; зъмено ношче; зъмско цвете; ма́зно ко́кълче (Сливен); мазни ко́кълче (Ст. Загора); попова лъжичка (с. Казичене - Соф.); разгон8.
Блатнякът е доста изменчив, поради което различните ботаници имат различно виждане за обхвата на този вид. Така във Флора на България от 1966 г. всички разновидности на растението, растящи в България, са обединени в един вид, в рамките, на който авторите разграничават 6 подвида9. Във Флора на Народна Република България, том IV, са описани 7 отделни вида Блатняк (Caltha)10. 7 вида растат в България и според Конспект на висшата флора на България11. От друга страна в Определител на растенията в България от 2003 г. (Делипавлов и кол.12) е възприето, че родът Блатняк в България се състои от 3 вида. За нашите цели тук сме възприели по-широкия обхвата на вида, както е според цитираната Флора на България от 1966 г. - т. е. че в България расте един вид.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Стоянов, Н., Б. Стефанов, Б. Китанов. 1967. Флора на България. София.
4 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
5 Стоянов, Н., Б. Стефанов, Б. Китанов. 1967. Пос. източник.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София - обобщено разпространение за всички видове от рода, възприети в цитираното издание.
8 Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник, София.
9 Стоянов, Н., Б. Стефанов, Б. Китанов. 1967. Пос. източник.
10 Кожухаров, Ст. & М. Маркова. 1970. Във: Флора на Народна Република България, том IV, София.
11 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
12 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.