Рилска иглика, Божествена иглика.
Primula deorum Velen. - чете се "при́мула део́рум"1.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие2.
В Червена книга на Република България видът е категоризиран като "Уязвим"3.
Рилската иглика е многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище. Листата са продълговати или ланцетно, месести, 4-15 cm дълги и 1-2 cm широки, целокрайни, заострени, към основната стеснени, приседнали. Цветоносният стрък е висок до 18-20 (2–39) cm, в горната си част е лепкав, виолетово обагрен, цветовете на върха му са обикновено между 5-10 на брой, но могат да бъдат и от 3 до 18, обикновено обърнати на една страна и слабо увиснали, с къси дръжчици, равни на чашката или едва по-дълги. Чашката на цвета достига до половината дължината на венечната тръбица. Венчето червеновиолетово (тъмновиолетово), дълго 10-15 mm, а разперената му част е с диаметър до 1,5 cm. Цъфти юни-август4, 5.
Мочурливи и тревисти места край езера и потоци, из торфища и по влажни скалисти места във високопланинския пояс6.
Рила и Витоша, между 1900–2800 метра надморска височина7. За растящите на Витоша растения има съмнения, че са пренесени там от човека8.
Расте единствено в България9.
Много красиво растение благодарение на своите едри червеновиолетови цветове10.
Рилската иглика е едно от легендарните български растения, както поради красотата си и поради това, че расте единствено в България, така и поради интересната история за нейното откриване, разказана в също така легендарната книга на проф. Стефан Станев "Звезди гаснат в планината".
Растението е описано като ново за науката от чешкия ботаник Йозеф Веленовски (Josef Velenovský) през 1891 г. по растения събрани от него през 1889 г. край най-горните извори на река Марица. През същата година растението е намерено и събрано в Рила и от бъдещия пръв български професор по ботаника Стефан Георгиев. След задълбочени проучвания и сравнения, той също установява, че растението е неизвестно за науката, направил му пълно латинско описание и го нарекъл Primula bulgarica - т. е. Българска иглика. Преди ръкописът на Георгиев да бъде публикуван, той получил току-що излязлата статия на Веленовски "Нови растения от България", където за негово огромно разочарование, намерил описанието на новия вид - т. е. чешкият учен с малко изпреварил българския. А съгласно правилата, при описание на нов вид, този учен, който пръв публикува описанието на новият вид е с предимство и неговото име се признава за откривател.
Нямайки избор, Георгиев изтеглил ръкописа си и в статията за растителността на Рила приел даденото от Веленовски име на игликата11.
Primula deorum Velen. - родовото име "primula" идва от латинската дума primus - първи, т. е. едно от първите цъфтящи растения през пролетта, а "deorum" от латинската дума за Бог - Deos, т. е. "божествена"12. Съкращението Velen. показва името на откривателя, споменатия вече Йозеф Веленовски (Josef Velenovský). При произнасяне на латинското име на растението, името на учения, който го е описал обикновено не се произнася13.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
4 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
5 Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. Пос. източник.
6 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
7 Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. Пос. източник.
8 Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. Пос. източник.
9 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
10 К. Методиев - собствено набюдение.
11 Станев, Ст. 2006. Звезди гаснат в планината. Изд. "Летера". Пловдив.
12 Станев, Ст. 2006. Пос. източник.
13 К. Методиев.