БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Картъл, Обикновен картъл.
Nardus stricta L. - чете се "нардус стрикта".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Картълът е многогодишно плътнотуфесто тревисто растение с многобройни къси издънки, всяка с по 2 приосновни люсповидни листа, над които следват стъблените листа. Стъблата без възли, голи, 15-30 cm високи. Приосновните листа до 20 cm дълги, синьозелени, шиловидни, по повърхността си с власинки. Листните влагалища в основата си изсъхващи, сламеножълти, лъскави. Класът е дълъг 3-7 cm, съставен от едноцветни класчета. Класчетата са без плеви, виолетови, до 12 mm дълги, линейно шиловидни. Долната плевица ципеста, на гърба с 3 жилки и с осил, дълъг 2-5 mm[1].
Ливади, пасища и торфища в планините[2].
Установен е в следните планини: Рила, Пирин, Витоша, Западни и Средни Родопи, Западна и Средна Стара планина, Западна Средна гора, Беласица и Западните гранични планини, където расте между 1200 и 2400 метра надморска височина[3].
Карта показваща естественото разпространение на Картъла по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
Европа, Северна Азия, Кавказ, Мала Азия, Гренландия[5].
Растение с много ниски фуражни качества, което се приема от тревопасните животни предимно през периода на изкласяването. Поради голямото си разпространение във високопланинските пасища силно снижава тяхната продуктивност[6].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Кожухаров Ст. 1963. В: Флора на Народна Република България. том I, София.
[2] Кожухаров Ст. 1963. Пос. източник.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие". София.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
[5] Кожухаров Ст. 1963. Пос. източник.
[6] Кожухаров Ст. 1963. Пос. източник.