БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Миши ечемик.
Hordeum murinum L. - чете се "хо́рдеум мури́нум"1. Видовото име murinum означава "миши"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Мишият ечемик e едногодишно тревисто растение. Стъблото приповдигащо се или изправено, 15—55 см високо. Листните влагалища голи и гладки, горните малко издути. Езичето до 2 мм дълго, отсечено, повече или по-малко дребно назъбено. Ушичките дълги. Листата голи или често отдолу и отгоре с разпръснати бели власинки, остро грапави, 2—7 мм широки. Класът до 10 см дълъг, линеен, обикновено по-тесен и по-цилиндричен, отколкото този на Hordeum leporinum Link. Оста на класа трошлива, по ребрата ресничесто грапава. Класчетата в група по 3 — средното приседнало плодно, а страничните на къси дръжки, 1—1,5 см дълги, безплодни (тичинкови). Плевите на страничните класчета нееднакви — долната осилеста, остро грапава, горната при основата си ланцетно разширена, от вътрешната страна повече или по-малко ресничеста, понякога без реснички, нагоре се стеснява в остро грапав осил. Плевите на средното класче еднакви, линейно заострени, силести, разширените части от двете страни дълго ресничести. Долната плевица на средното класче ланцетна, 0,8—1,2 см дълга, с осил до 4,5—4,9 см дълъг, почти равна на плевиците на страничните класчета. Цъфти май-август4.
Плевелно и рудерално растение — край пътища, буренясали места5, в населени места6.
В цялата страна в равнините и предпланинските части на страната; от 0 до 1000 метра надморска височина7.
Западна, Средна и Южна Европа, Иран, Мала Азия, Северна Америка, Северна Африка. В повечето случаи адвентивно (пренесено от човека)8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Ганчев, Ив. 1963. В: Флора на Народна Република България, том I, София.
5 Ганчев, Ив. 1963. Пос. източник.
6 К. Методиев - собствено наблюдение.
7 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
8 Ганчев, Ив. 1963. Пос. източник.