Хвойниче.
Аrceuthobium oxycedri (DC) Bieb. - чете се "арцеутобиум оксицедри".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Хвойничето е дребно полупаразитно храстче, растящо върху клоните на видовете Червена хвойна - Juniperus oxycedrus и Обикновена (Синя) хвойна - Juniperus communis. Стъблата са жълтозелени, членести, многократно разклонени, до 20 cm дълги. Листата са дребни, триъгълни, люсповидни, до 5 mm дълги, сраснали два по два, като обгръщат стъблото. Цветовете с околоцветник в един кръг. Мъжките цветове единични, разположени по късите връхни клонки. Тичинките са приседнали (без дръжки). Женските цветове единични или по два, по връхните и страничните клонки. Околоцветникът от две къси зъбчета. Плодът яйцевидно продълговат, на къса дръжка, зеленикав, сух, разпукващ се с експлозивно изхвърляне на семената. Цъфти юни-август. [Йорданов, Д. и Б. Кузманов. 1966. В: Флора на НР България, том IІІ, София]
Полупаразит по споменатите по-горе видове [Йорданов & Кузманов, 1966].
Хвойничето е паразит по видове от род Хвойна. Зрелите плодове са с устройство, което позволява експлозивното изстрелване на семената на разстояние до 10 m и благодарение на лепливостта си, семената се залепват върху предметите, върху които попадат, включително и по ствола и клонките на съседните хвойнови растения, където прорастват и дават начало на нови растения - така се осъществява разпространението на растението - както на други места от засегнатата хвойна, така и върху съседни хвойнови растения. Разпространението на семената е възможно и чрез птици, които ядат меката част на плодовете. На една хвойна може да се развият до 100 храстчета хвойниче. Продължителността на живота на Хвойничето достига няколко десетилетия. В стъблата, където се е захванало Хвойничето, възникват патогенни изменения на тъканите, които нарушават сокодвижението, появяват се удебелявания и др. деформации. При повечето от нападнатите хвойни се намалява прираста, отмират отделни клонки, а при по-силно опаразитяване поразените хвойни - може и напълно да изсъхнат [Фитопатология].
Установен е в следните флористични райони: Знеполски район, Западни гранични планини, Долината на Струма, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Долината на Места, Средна гора (западна), Тракийска низина и Родопи [Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София].
Южна Европа, Средиземноморието, Кавказ, Югозападна и Централна Азия и Индо-Хималайската област [Йорданов & Кузманов, 1966].