БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Левурда

Allium ursinum

Снимки на Левурда (Allium ursinum)

Allium ursinum Allium ursinum Allium ursinum Allium ursinum Allium ursinum Allium ursinum Allium ursinum Allium ursinum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Левурда, Див лук; Див чесън; Зилиниче; Мечи лук; Черемуш (Врачанско)[1].


Латинско име

Allium ursinum L. - чете се "алиум урсинум".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

При събирането на растението като билка или за храна да се оставят не по-малко от 1/4 от добре развитите растения, за да се осигури нормално семенно и вегетативно размножаване на вида за възстановяване на находището[2].


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Луковицата единична, продълговата, около 1 см дебела, покрита с ципеста обвивка, разнищваща се на успоредни влакна. Стъблото 15-40 см високо, тристенно, обхванато при основата от листните влагалища. Листата 2, по-къси от стъблото, с елиптично ланцетни, заострени и голи петури, почти изведнъж стеснени в дръжка, дълга 5—20 см. Обвивката на съцветието неправилна, съставена от 2-3 заострени покривни листа, равни по дължина на сенника и опадващи при разцъфтяването. Съцветието полукълбест не многоцветен, изравнен сенник. Цветните дръжки равни помежду си, еднакви или 1,5—2 пъти по-дълги от околоцветника, грапави или гладки, при основата без прицветници. Околоцветникът звездовиден, с бели, линейно ланцетни, тъпи или заострени, 8—10 мм дълги листчета. Тичинките с шиловидни, 1,5—2 пъти по-къси от околоцветника дръжки. Плодникът с по-късо от околоцветника стълбче и главесто близалце. Плодната кутийка кълбесто тристенна, с доста изпъкнали обратно сърцевидни дялове, тригнездна, с по едно семе във всяко гнездо. Семената закръглени, червени. Цъфти април-юни[3].


Местообитание

Расте из сенчестите планински гори[4], между 300 и 2000 метра надморска височина[5].


Разпространение в България

Карта показваща разпространението на Левурдата по флористични райони (оцветените в сиво)[6]:

Allium ursinum


Общо разпространение

Европа[7].


Значение

Луковицата и листата се употребяват като зеленчук в свежо състояние или във вид на туршия и за готвене. Съдържа етерично масло, йод и други вещества, поради което намира употреба в народната и официалната медицина. Цени се като медоносно растение, даващо нектар и обилен цветен прашец, събирани от пчелите. Красиво декоративно растение, подходящо за сенчести места[8].


Употребяеми части за лечебни цели (билка)

Лист от левурда - Folium allii ursini[9].


Време за бране на билката

През пролетта (месец май) преди цъфтеж, когато листата са добре развити[10].


Начин на бране на билката

Извършва се в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. С остър нож се отрязват добре развитите листа без листната дръжка. Подреждат се един лист върху друг (с върха в една посока) в пачки от около 20 броя. Поставят се в кошници, касети, кошове или зеблени торби и се пренасят бързо до преработвателния пункт. Да се има предвид, че овлажнените листа, брани след дъжд или при роса, след престояване започват да жълтеят, загниват и стават негодни. Не се допуска тъпчене и мачкане на листата, защото при сушене почерняват. Не се берат листа започнали да пожълтяват или нападнати от вредители и болести[11].


Първична обработка на билката

Почиства се от примеси от други растения, листни дръжки, части от стъблото, пожълтели и нападнати от вредители и болести листа и веднага се подлага на сушене. Извършва се само в сушилня при температура от 70°C и силна вентилация при скорост на въздуха 0,6-0,7 m/s. Листата се разстилат подредени лист до лист, като се внимава да не са слепени. Те са сухи, когато при огъване се чупи средната жилка и при стриване се ронят. След изваждане от сушилнята листата са с ниска влага и са лесно трошливи. Затова престояват до 24 часа за поемане на нормална влажност (12-13%), при което стават еластични - при стискане в топка не се чупят, а се разпускат. В това състояние се опаковат бързо в книжни торби. Съхранява се в сухи, чисти и проветриви помещения. Листата са силно хигроскопични и бързо поемат въздушната влага. Преовлажнените листа при стискане в топка не се отпускат или слабо се разпускат[12].


Химичен състав на билката

Съдържа веществото алиин, което под действието на специфичен ензим се превръща в алицин. На него се дължи характерната миризма на чесън. Съдържат се още етерично масло с главни съставки серни съединения, пептиди, фитостероли, стероидни сапонини, витамини B1, B2 и C, никотинова киселина и други[13].


Лечебно действие и приложение на билката

Билката има фитонцидно (бактерицидно и бактериостатично) действие. Влияние благоприятно при заболявания на сърдечно-съдовата, храносмилателната и дихателната системи. Използва се като средство за намаляване на артериалното налягане и нивото на холестерола в кръвта, за подобряване на апетита, чрез стимулиране отделянето на стомашен и жлъчен сок, при катари на дихателните пътища, ангина, коклюш, за профилактика на инфекциозни заболявания, причинени от стрептококи, стафилококи, тифни бактерии, холерния вибрион и други и външно за лечение на рани[14].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[3] Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Флора на Народна Република България, том II. София.

[4] Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.

[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[6] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.

[7] Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.

[8] Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.

[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[10] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[11] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[12] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[13] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[14] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.


Allium ursinum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net