Левурда, Див лук; Див чесън; Зилиниче; Мечи лук; Черемуш (Врачанско)1.
Allium ursinum L. - чете се "алиум урсинум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
При събирането на растението като билка или за храна да се оставят не по-малко от 1/4 от добре развитите растения, за да се осигури нормално семенно и вегетативно размножаване на вида за възстановяване на находището2.
Многогодишно тревисто растение. Луковицата единична, продълговата, около 1 см дебела, покрита с ципеста обвивка, разнищваща се на успоредни влакна. Стъблото 15-40 см високо, тристенно, обхванато при основата от листните влагалища. Листата 2, по-къси от стъблото, с елиптично ланцетни, заострени и голи петури, почти изведнъж стеснени в дръжка, дълга 5—20 см. Обвивката на съцветието неправилна, съставена от 2-3 заострени покривни листа, равни по дължина на сенника и опадващи при разцъфтяването. Съцветието полукълбест не многоцветен, изравнен сенник. Цветните дръжки равни помежду си, еднакви или 1,5—2 пъти по-дълги от околоцветника, грапави или гладки, при основата без прицветници. Околоцветникът звездовиден, с бели, линейно ланцетни, тъпи или заострени, 8—10 мм дълги листчета. Тичинките с шиловидни, 1,5—2 пъти по-къси от околоцветника дръжки. Плодникът с по-късо от околоцветника стълбче и главесто близалце. Плодната кутийка кълбесто тристенна, с доста изпъкнали обратно сърцевидни дялове, тригнездна, с по едно семе във всяко гнездо. Семената закръглени, червени. Цъфти април-юни3.
Расте из сенчестите планински гори4, между 300 и 2000 метра надморска височина5.
Карта показваща разпространението на Левурдата по флористични райони (оцветените в сиво)6:
Европа7.
Луковицата и листата се употребяват като зеленчук в свежо състояние или във вид на туршия и за готвене. Съдържа етерично масло, йод и други вещества, поради което намира употреба в народната и официалната медицина. Цени се като медоносно растение, даващо нектар и обилен цветен прашец, събирани от пчелите. Красиво декоративно растение, подходящо за сенчести места8.
Лист от левурда - Folium allii ursini9.
През пролетта (месец май) преди цъфтеж, когато листата са добре развити10.
Извършва се в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. С остър нож се отрязват добре развитите листа без листната дръжка. Подреждат се един лист върху друг (с върха в една посока) в пачки от около 20 броя. Поставят се в кошници, касети, кошове или зеблени торби и се пренасят бързо до преработвателния пункт. Да се има предвид, че овлажнените листа, брани след дъжд или при роса, след престояване започват да жълтеят, загниват и стават негодни. Не се допуска тъпчене и мачкане на листата, защото при сушене почерняват. Не се берат листа започнали да пожълтяват или нападнати от вредители и болести11.
Почиства се от примеси от други растения, листни дръжки, части от стъблото, пожълтели и нападнати от вредители и болести листа и веднага се подлага на сушене. Извършва се само в сушилня при температура от 70°C и силна вентилация при скорост на въздуха 0,6-0,7 m/s. Листата се разстилат подредени лист до лист, като се внимава да не са слепени. Те са сухи, когато при огъване се чупи средната жилка и при стриване се ронят. След изваждане от сушилнята листата са с ниска влага и са лесно трошливи. Затова престояват до 24 часа за поемане на нормална влажност (12-13%), при което стават еластични - при стискане в топка не се чупят, а се разпускат. В това състояние се опаковат бързо в книжни торби. Съхранява се в сухи, чисти и проветриви помещения. Листата са силно хигроскопични и бързо поемат въздушната влага. Преовлажнените листа при стискане в топка не се отпускат или слабо се разпускат12.
Съдържа веществото алиин, което под действието на специфичен ензим се превръща в алицин. На него се дължи характерната миризма на чесън. Съдържат се още етерично масло с главни съставки серни съединения, пептиди, фитостероли, стероидни сапонини, витамини B1, B2 и C, никотинова киселина и други13.
Билката има фитонцидно (бактерицидно и бактериостатично) действие. Влияние благоприятно при заболявания на сърдечно-съдовата, храносмилателната и дихателната системи. Използва се като средство за намаляване на артериалното налягане и нивото на холестерола в кръвта, за подобряване на апетита, чрез стимулиране отделянето на стомашен и жлъчен сок, при катари на дихателните пътища, ангина, коклюш, за профилактика на инфекциозни заболявания, причинени от стрептококи, стафилококи, тифни бактерии, холерния вибрион и други и външно за лечение на рани14.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.
2 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
3 Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Флора на Народна Република България, том II. София.
4 Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
7 Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.
8 Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.
9 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
10 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.